Мария Арабаджиева е създател на българското издателство АБАГАР.

Тя ни говори за трите начала в окултизма - материя, духовно начало и оживяващ принцип.

За разлика от материализма, където всичко се обяснява единствено с материята, в окултизма важи Закона на тернера: материя, дух и едно свързващо звено – душата, която съчетава другите два принципа  и ги привежда в действие.

Животът е движение ...

Учението за триединството  се прилага едновремнно за изучаването на вселената (бог) – макрокосмоса и човека – микрокосмоса. Ползва се принципа на подобието - каквото долу, такова и горе.

Подразбира се, че божествения свят, подобно на света на идеите (човешкия свят), също създава принципи, концепции,  идеи... Вселената е създадена с основни принципи и брилянтен ред.

На човешкото познание подлежат на разбиране 3 области – божествения свят, който се поддава на опознаване  само чрез закона за аналогията, духовният или астрален свят, достъпен за наблюдение само при особени условия и физичният свят, който е общодостъпен и затова повечето хора го смятат за единствен.

Двете противоположни начала – смъртно тяло и безсмъртен дух са съединени с нещо, което окултизмът нарича оживяващо начало – това е душата, която свързва другите два полюса - духът и тялото.

За по-добро разбиране  Жерар Анкос (Папюс) прави следните сравнения:

Триединното начало – тяло, душа и дух може да бъде сравнено с каляска, кон и кочияш. Тялото е каляската, то е инертното начало – материята.

Душата е кон – който движи файтона, който сякаш го привежда в действие, а духът е самият кочияш, който решава с помощта на юздите да управлява движението на цялото.

Каляската е неспособна да се движи изобщо сама по себе си, ако ги няма другите елементи. Каляската илюстрира идеално физическото тяло.  Тялото е неподвижно, ако ги няма другите два принципа – духа и душата . Доказателството е очевидно - човек изпаднал в кома. Друг принцип задвижва живота.

Кочияшът, седнал на седалката си и размахва камшика

Ако кочияшът е сам, без коня, той не може да направи нищо сам.Кочияшът е направляващият елемент, той води, той посочва пътя, но затова му е необхоим междинния елемент – коня. Душата е оприличена на кон.

Конят е много по-силен от кочияша, но въпреки това, единствено кочияшът може да го насочва, когато го държи с юздите си.

Конят води системата, според посоката, която задава кочияша

Астралното тяло, душата води цялото според принципите на духа.

Какво представляват страстите, които са типични за душата? Те са нещото, което човек трябва да надскочи и надживее, за да се пречисти и издигне нагоре. Ако коня е жизненото начало на човека, астралното му тяло – душата, то това астрално тяло е центъра на страстите – всички емоционални състояния в нашия човешки живот.

Когато Адептите и върховно посветените се издигат нагоре, до постигане на нирвана, те се отделят от страстите си. За да постигне човек състояние на върховно просветление, трябва да изостави страстите. Съвременните хора мислят, че ако оставят страстите си, ще изгубат цветността на живота. Всъщност остава един хармоничен, спокоен и равновесен човек, въпреки мощното действие на душата – тя единствена е двойнствена, свързана е и с тялото и с духа.

Страстите са елемента, който свежда човека надолу към потъването в материята и предизвиква тази огромна сила на усилията и страданията

Ние не можем да минем напред, защото живеем в страстите.

Папюс дава пример с един кон, овладян от гняв, който търчи напред и увлича каруцата със себе си.

Какво се случва в състояние на гняв? Особено типичен случай.

Когато се появи този гняв, разумът напразно се опитва да овладее и съзнанието и тялото на човека и в един момент може и да го изпусне, след което се случват най-големите катастрофи за едно човешко същество.

Астралното тяло, в случая коня, надделява над духа, побеждава разумното начало и колата е оставена на произвола. Кочияшът седи инертен, коня хвърчи напред и в края на краищата при първото препятствие колесницата се блъска и всички умират едновременно - и коня, и кочияша, и колата е счупена.

 ...

Според Учението на Питагор, което дефакто повтаря всички древни учения на старите цивилизации - Вселената е разглеждана като велико одушевено цяло -  самосъздало се само по себе си и само по себе си се самоусъвършенства.  

Вселената се разглежда като разум, душа и тяло, а човекът се разглежда като тяло, душа и разум.

А всяко то тези части се разделя на други три части.

Човекът е имал знание за вселената по време на Египет, Вавилон, Орфей и т.н. и затова в тези древни времена хората са били  силни, те са черпели директно от силата, колкото по-надолу пропадат към идеята на материята, .. до етапа в който загубват всякакъв контакт със силата. Само че във вселената няма вакуум, В момента в който се достигне долната точка следват промени.