Ние сме се увлекли твърде много от навика да отъждествяваме себе си с външните дрехи, които носим, твърде много сме настроени да мислим себе си, като че ли сме нашите тела. Необходимо е, ако искаме да получим една истинска представа, да оставим този възглед и да престанем да вземаме себе си за облеклата, които сме си надянали за едно дадено време и после ще захвърлим, за да си сложим други, нови...
Книгата Човекът и неговите тела
Под човек аз подразбирам живия, съзнателния, мислещия Аз, индивида; под тела - разните обвивки, с които Аз-а е облечен, като всяка дреха дава възможност на Аз-а да функционира в една определена област на вселената. Както човек използва кола по земята, кораб по водата, самолет по въздуха, за да премине от място на място, така и Аз-ът, истинският човек, остава същият без да се гледа материята, в която той функционира. И както колата, корабът, самолетът се различават по материалите и устройството, съобразно със средата, в която са предназначени да се движат, така и всяко тяло се различава според обкръжаващите го условия, в които то трябва да работи. Едно е по-грубо от друго, някое е по-кратковременно и мимолетно, друго е с по-малко способности. Но всички са обединени от това, че по отношение на човека те са преходни, те са негови служители, изхарчвани и подновявани според тяхната природа, и приспособени за различните негови нужди, за неговите растящи сили. Ние ще ги изучаваме едно по едно, започвайки от най-долното, и тогава ще опознаем самия човек, деецът във всички тела.
Физическото тяло
Под названието "физическо тяло" трябва да бъдат включени двата най-долни принципи на човека -наречени в нашата стара терминология Стула Шарира и Лиша Шарира - така като те и двете функционират във физическото поле и са съставени от физическа материя. Те са образувани за периода от един физически живот, захвърлят се настрана от човека при смъртта и се разлагат заедно в физическия свят, когато той премине в астралния.
Една друга причина, поради която ние наричаме тези два принципа наше физическо тяло или физически носител, е тази, че докато не можем да избягаме от физическия свят - или поле, както сме навикнали да го наричаме - ние си служим с единия или другия, или с двата от тези физически носители. По своята материя те и двата принадлежат на физическото поле, и не могат да минат вън от него. Съзнанието, когато работи в тях е ограничено вътре в техните физически граници и е подчинено на обикновените закони на пространството и времето. Макар и частично делими, те рядко се делят през земния живот и такова разделение не е препоръчително; то е винаги знак на болезненост или лошо балансирано състояние.
Според материалите, от които са съставени, тези два принципа се разглеждат като физическо тяло и ефирен двойник. Последният е точно повторение на видимото тяло, частица по частица, и е средата (посредникът), през който текат всички електрически жизнени струи, от които зависи дееспособността на тялото.
……
Сега, физическата материя има седем подразделения, които се различават едно от друго, и всяко притежава обширно разнообразие от комбинации вътре в своите собствени граници. Тези подразделенията са: твърдо, течно, газообразно, ефирно. От своя страна ефирното има четири състояния, така различни едно от друго, както течното е различно от твърдото и газообразното. Това са те, седемте състояния на физическата материя, и всяка част такава материя може да мине от едно от тези състояния в друго, макар при това, което наричаме нормална температура и наля- гане, тя да заема едно или друго от тях, като свое относително постоянно състояние, както златото обикновено е твърдо, водата обикновено е течна, а хлорът - газообразен.
Физическото тяло на човека е съставено от материя в тези седем състояния - то се състои от твърдото, течното и газообразното, а ефирният двойник -от четирите подразделения на ефира, известни още като Етер I, Етер II, Етер III и Етер IV.
------
Телата, в които човек живее и работи, са негови инструменти и най-първото нещо, което трябва да схванем е, че тялото съществува за нас, а не ние за тялото; тялото е наше, за да го употребяваме, а не ние да принадлежим нему, за да ни употребява то.
------
Нека сега се обърнем към разглеждането на грубото тяло, което можем да наречем видимата част на физическото тяло, макар газообразните съставни части да не са видими за необученото физическо око. Това е най-външната дреха на човека, неговото най-ниско проявление, неговото най-ограничено и най-несъвършено изражение.
Грубото тяло
Ние трябва да се спрем достатъчно дълго на устройството на тялото, за да можем да разберем как можем да го вземем в ръцете си, да го очистим и да го обучим. Трябва да погледнем първо на една група дейности, които в повечето случаи са вън от контрола на волята, и след това на онези, които са под този контрол. И двете работят посредством нервни системи, но нервни системи от различен вид. Едната ръководи цялата дейност на тялото, тя поддържа неговия обик- новен живот, от нея дробовете се свиват и разпускат, а сърцето бие, тя определя работата на храносмилателната система и т. н.. Тази система се състои от нервите, които не зависят от волята, и се нарича "симпатична нервна система". Някога, в продължение на дългото минало на физическата еволюция, когато нашите тела са били ефирни, тази система е била под контрола на животното, което е притежавало тялото, но постепенно тя е започнала да действа автоматично и е и се е освободила от контрола на волята, станала е независима и днес води всички нормални жизнени дейности на тялото.
----
Но да продължим нашето изследване. Ние имаме волевата нервна система, която е много по-важна за нашите умствени цели. Това е великата система, която е инструмента на мисълта, благодарение на която чувстваме и се движим във физическото поле. Тя се състои от главо- гръбначната ос - мозък и гръбначен стълб - откъдето се разпръскват по всички части на тялото влакна от нервна материя, т. е., перцептивните и двигателните нерви - нервите, чрез които ние усещаме, които водят от повърхността на тялото към оста, и нервите с които ние действаме, които отиват от оста към повърхността. От всички части на тялото нервните влакна се събират и свързват първо в нервни възли, и после в гръбначния стълб, на който образуват външната нервна материя, и минават нагоре да се разпространят и разклонят в мозъка, центъра на всички усещания и на всички целесъобразни движения, контролирани от волята. Тази е системата, чрез която човек проявява своята воля и своето съзнание, и може да се каже, че те се намират в мозъка. Човек не може да стори нищо във физическото поде, освен чрез мозъка и нервната система, ако те не са в добър ред, той не може да проявява себе си по нормален начин.
Това е фактът, върху който материализмът е базирал своето твърдение, че мисълта и мозъчната дейност се сливат или са едно и също нещо, имайки предвид само физическото поле, както правят материалистите. Наистина те се сливат, но е необходимо да се доведат сили от едно друго поле - астралното - за да се покаже, че мисълта не е резултат на нервната дейност. Ако мозъкът е повреден от лекарства, от болест, от травма, мисълта на човека, комуто мозъка принадлежи, не ще може напълно да се прояви във физическото гюле. Материалистът също ще каже, че ако имате една дадена болест, то мисълта ще бъде особено повлияна.
Има една рядка болест, афазия, която разстройва една особена част от клетките на мозъка, близо до ухото, и се придружава с пълно изгубване на способността да помним думи. Ако зададете на лице, страдащо от тази болест един въпрос, то не ще може да ви отговори: ако го попитате за името му, той не ще ви отговори; но ако произнесете неговото име, той ще покаже, че го е познал, ако му прочетете някои мисли той ще изрази своето съгласие или не; той може да мисли, но не и да говори. Оказва се, че като че ли частта от мозъка, която е била повредена, е във връзка с физическата памет за думи, така че с повреждането й човекът изгубва във физическото поле паметта за думи и става глух, като си запазва силата на мислене и може да се съгласи, или не, с всяко направено предложение.
-------
Ефирен двойник
Модерната физическа наука поддържа, че всички телесни промени в мускулите, клетките или нервите, се придружават от електрическа дейност, и същото вероятно е вярно даже аз химическите промени, които се извършват непрекъснато. Пълно потвърждение на това е било събрано от старателни наблюдения с най-чувствителни галванометри. Навсякъде, където има електрическа дейност, трябва да присъства и ефир, тъй че присъствието на ток е доказателство за присъствието на ефир, който прониква всичко, -заобикаля всичко. Никоя частица физическа материя не се допира до друга частица, но всяка плува в море от ефир. Западният учен формулира това като една необходима хипотеза, докато ясновидецът - ученик на източната наука
- го обявява за истинско наблюдение, защото истина е, че ефирът е също тъй видим, както и един стол или една маса, само че е необходимо зрение, различно от нормалното физическо зрение.
Както вече се каза, ефирът съществува в четири видоизменения. Най-финото от тях се състои от последните физически атоми - не атомите на химията, които наистина са сложни тела - последни, защото, когато бъдат разбити, те се разлагат на астрална материя.
Ефирният двойник се състои от тези четири ефира, които проникват твърдата, течната и газообразната части от грубото тяло, обгръщайки всяка частица с една ефирна обвивка, в следствие на което той представлява едно пълно повторение на грубата форма. Този ефирен двойник е напълно видим за окото на ясновидеца и по цвят е виолетовосив, груб или деликатен в своята структура според качествата на плътното тяло. -------
Именно посредством ефирния двойник Прана (живото дихание) тече по нервите на тялото и тъй ги прави способни да действат като носители на съзнателната и двигателната сили на човека. Силите на мислене, на движение и на усещане не обитават във физическата или ефирната нервна субстанция: те са дейности на Аз-а, който работи в своите вътрешни тела, и тяхното проявление на физическото поле е възможно само от Прана (живото дихание), когато тя тече по нервните конци и около нервните центрове, защото Прана, живот-диханието, е активната енергия на Аз-а, както Шри Шанкарачария ни учи. Работата на ефирния двойник е да служи като физически посредник на гази енергия, и ето защо той често е наричан в нашата литература "носител на Прана".
Ще бъде полезно да се отбележи, че ефирният двойник е особено чувствителен за игривите съставни части на алкохола.
Явления във връзка с физическото тяло.
Когато човек "ляга да спи", Аз-ът излиза от физическото тяло и го оставя да спи и така да си възобнови силите за работата на следващия ден. По този начин плътното тяло и неговия ефирен двойник биват оставени сами на свой произвол, и на играта на влиянията, които те привличат към себе си със своето устройство и навици. Струи от мисъл-форми от астралното поле, които по своята природа са сродни с мисъл-формите, образувани или хранени от Аз-а в
неговия ежедневен живот, влизат в и излизат от плътния и ефирния мозък и, размесвайки се с автоматическите преповторения на вибрации сложени в будно съзнание от Аз-а, причиняват прекъснатите и хаотични сънища, с които повечето хора са запознати.
Тези разпокъсани сънища са поучителни, тъй като показват как работи физическото тяло, когато бъде оставено само на себе си. То може само да възпроизвежда откъслеци от минали вибрации без смислен ред или връзка, свързвайки ги в едно, както те дойдат, колкото и крайно несвързани да са сами. То е нечувствително до абсурдност или безсмисленост, задоволява се с една фантасмагория от калейдоскопични образи или бои, даже без правилността, която дават огледалата на калейдоскопа. Гледани по този начин, лесно може да се види как плътният и ефирният мозък са инструменти на мисълта, не нейни творци, защото ние виждаме колко блуждаещи са техните творения, когато бъдат оставени сами на себе си.
При спането Аз-ъг излиза от тези две тела или по-право от това едно тяло с неговите видима и невидима части, като ги оставя заедно. При смъртта то ги напуска за последен път, но само с тази разлика, че то изтегля със себе си и ефирния двойник, като го отделя от неговия плътен другар, с което прави да не може вече живото дихание да играе в тялото като в едно органическо цяло. Аз-ът бързо отърсва от себе си ефирния двойник, който, както вече видяхме, не може да мине в астралния свят, и го оставя да се разложи заедно със своя другар. Ефирният двойник често се явява веднага след смъртта на приятели на неголяма дистанция от тялото, но естествено притежава твърде малко съзнание и не може да говори, нито да стори нещо повече, от това да се "яви". Той се вижда относително лесно, понеже е физически, и едно леко напрягане на нервната система ще направи очите достатъчно остри, за да го забележат. Той с отговорен за много случаи на видения в гробища, тъй като той се носи над гроба, в който лежи неговия другар, и много лесно се вижда поради причините, които току-що казахме. Тъй даже "в смъртта те не са разделени" на повече от няколко стъпки пространство.
-------
Астралното тяло
--------
Първо, нека бъде добре схванато значението на названието астрален свят. Астралният свят е една определена област от вселената, обкръжаваща или проникваща физическата, но невидима за нашето обикновено наблюдение, защото е съставена от друг вид материя. Ако последният физически атом бъде взет и разбит, той се изгубва за физическия свят; намираме, че той е съставен от много частици от най-плътното състояние на астралната материя - твърдото състояние. Ние установихме, че съществуват седем области на физическата материя - твърда, течна, газообразна, и четири ефирни - под които са подразделени безбройните комбинации, които съставят физическия свят. По същия начин можем да установим наличието на седем области в астралната материя, съответстващи на физическите, под които могат да бъдат подразделени безбройните комбинации, които пък съставляват астралния свят.
Всички физически атоми имат своята астрална обвивка, астралната материя образува по този начин, както може да се каже, матрицата на физическата. Физическата е разположена в астралната. Астралната материя служи като един носител на Жива, на Единният Живот, оживяващ всичко, и посредством астралната материя струи от Жива обгръщат, поддържат, хранят всяка частица от физическата материя. Тези струи на Жива са причината да се яви не само това, което популярно се нарича физически сили, но също и всички електрически, магнетически, химически и други енергии, притеглянето, сцеплението, отблъскването и др. подобни - множеството проявления на Едничкия Живот, в който вселените плуват като риби в морето. От астралния свят, който прониква физическия, Жива минава в ефира на последния, и гой става носител на всички тези сили за долните области на физическата материя, където наблюдаваме тяхната игра.
"Умрели." кора, които се събуждат във висшите области на астралното поле, често намират себе си в такова едно състояние и вярват, че са още живи във физическия свят.
---
Също както тук долу слепият човек не може да види физически предмети, и както много неща могат да бъдат наблюдавани само с помощта на апарати -микроскопи, телескопи и др. - така сив е астралния свят. Астрално слепи хора не могат да виждат астрални предмети, и много неща избягват на обикновеното астрално зрение, или ясновидството. Но в настоящето стъпало на развитие много хора биха могли да развият астралните си сетива и ги развиват до една известна стенен, с което стават способни да възприемат фините вибрации на астралния свят.
----
Нека сега изучим астралното тяло, както го с изложено на тези влияния отвътре и отвън. Ние виждаме, че то прониква физическото тяло и се простира около му във всички направления, подобно на пъстроцветен облак. Багрите се видоизменят според природата на човека, съгласно с неговата ниска, животинска, чувствена природа, и частта вън от физическото тяло се нарича чувствена аура, тъй като принадлежи на тялото на желанията, обикновено наричано астрално тяло. Защото астралното тяло е носителя на астралното съзнание на човека, седалището на вси- чки животински страсти и желания, центъра на чувствата, както вече се каза, където се явяват и работят всички чувства. То променя своите багри непрестанно, като трепти под ударите на мислите: ако човек се отдаде на гняв - явяват се огнени сгрели, ако изпитва любов - розова боя се разлива навред по него. Ако мислите на един човек са възвишени и благородни, трябва да има по-фина астрална материя, за да ги възприеме, и ние виждаме как те въздействат върху аст- ралното тяло като прогонват по-грубите частици от всяка област и привличат по-фини и но-
редки качества. Астралното тяло на един човек, чиито мисли са ниски и животински, с грубо, плътно и черно на цвят, често тъй гъсто, че очертанието на физическото тяло почти се губи в него. Когато пък пред нас с застанал един напреднал човек, неговото астрално тяло те бъде тънко, ясно, светло и бляскаво на цвят, един наистина хубав предмет. ------
Но и това не е всичко. Долнокачествената храна привлича към астралното тяло същества със злосторнически характер, принадлежащи към астралния свят, защото ние имаме работа не само с астралната материя, но също и с това, което се нарича елементали на тази област. Това са същества от висш и нисш тип, обитаващи този свят, родени от мислите на хората. Освен това в астралния свят се пребивават умрели и морално пропаднали хора, затворени в техните астрални тела, известни под името елементали. Елементалите се привличат от хора, чиито астрални тела съдържат материя, сродна с тяхната природа. Елементалите пък сами естествено търсят тези хора, които се отдават на такива пороци, каквито те са поддържали в себе си, когато са били във физическите си тела.
Всеки човек, надарен с астрално зрение, когато минава през Лондонските улици, вижда тълпи от противни елементали да се трупат около касапници, а елементалите имат подчертана склонност да се натрупват около бирариите и пивниците, насищайки се от нечистите изпарения на питиетата, а понякога, когато е възможно, се наместват в самите тела на пияниците. Тези същества се привличат от такива хора, които строят своите тела от лоши материали, и тези хора имат в своя астрален живот за другари такива хора.
-------
Ако сега, за момент, разгледаме работата на астралното тяло в спящо и будно състояние, ние ще бъдем в състояние лесно и бързо да оценим неговата работа и когато то стане носител на съзнанието, отделно от физическото тяло. Когато наблюдаваме човека буден и заспал, ние отбелязваме една твърде забележителна промяна в астралното му тяло: когато лой с буден, астралната дейност - промяна на багри и пр. - става непосредствено около физическото тяло; но когато човек заспи, става една раздяла - физическото л яло - плътното тяло и ефирния двойник – лежат на леглото, а астралното тяло се носи във въздуха над тях.
Понякога, когато физическото тяло се събуди, човек усеща, че нещо е било преживяно, за което обаче не се е запазил никакъв спомен. Все пак самото това чувство показва, че съзнанието трябва да е работило нещо в астралния свят, вън от физическото тяло, макар мозъкът да не е достатъчно възприемчив да отпечата поне нещо от случилото се.
В други случаи при връщането на астралното тяло във физическото, човек успява да отпечата нещо върху ефирния двойник и грубото тяло, и когато последното се събуди, го намира живо възпоминание за преживявания, станали в астралния свят. Но'споменът бързо изчезва и не може да се възобнови, при това всяко усилие за припомняне прави успеха още по-невъзможен, тъй като усилието причинява силни вибрации във физическия мозък и още повече надделява сла- бите вибрации на астралното тяло.
Или пък може да се случи и така: човек може да успее да отпечата ново знание във физическия мозък без да може да си припомни откъде и как това знание е достигнато. В такива случаи, будното съзнание се явяват представи и идеи от неизвестен произход, решения на проблеми, преди неразбрани, светлина върху по-рано неясни въпроси. Когато това се случи, то е насърчителен признак на прогрес, признак, че астралното тяло е добре организирана и работи активно в астралния свят, въпреки че физическото тяло все още възприема само частично впечатленията от астралния свят. Понякога, обаче, човек успява да направи своя физически мозък да възприема и тогава ние имаме онова, което се нарича жив, смислен и свързан сън, този род сън когото повечето мислещи хора .имат много пъти, в който те се чувстват по-живи, отколкото когато са "будни", и в който те понякога получават знание, полезно за тях във физическият им живот. Всичко това илюстрира степените на напредък, които отбелязват еволюцията и подобряват устройството на астралното тяло.
Но, от друга страна, добре е да се разбере, че лица, които нравят истински и даже-бърз прогрес в духовност, може да функционират най-активно и полезно в астралния свят без да отпечатват при завръщането си в мозъка и най-малък спомен за работата, в която те са били ангажирани, макар да може да чувстват в своето физическо съзнание едно постоянно растящо просветление и разширение на знанието на духовните истини. ------
Като се оставим засега изучаването на функциите и възможностите на астралното тяло, нека разгледаме някои явления, свързани с него. То може да бъде видяно от други хора отделно от физическото тяло, било но време на земния живот, било след него. Едно лице, което владее напълно своето астрално тяло, може, разбира се, да напуска физическото във всяко време и да отива при приятели на далечно разстояние. Ако това посветено лицето е ясновидец, т. е., ако е развило астралното си зрение, то ще види астралното тяло на своя приятел; ако ли не, такъв един посетител може слабо да сгъсти своя носител с привличане в него от окръжаващата атмосфера частици физическа материя и така да се "материализира" достатъчно, щото да направи себе си видим за физическо зрение. Това е обяснението на много от явяванията на приятели на разстояние, явления, които са много по-чести, отколкото повечето хора смятат, защото благодарение на въздържането на срамежливи хора, които се боят да не бъдат осмени в суеверие, такива случаи остават неизвестни. За щастие този страх намалява и ако само хората имаха куража и здравия .смисъл да казват това, което те знаят, че е истина, ние щяхме скоро да имаме голямо количество доказателства за явяването на хора, чиито физически тела са далече от мястото, където техните астрални тела са забелязани.
Тези тела могат, при известни обстоятелства, да бъдат видени от онези, които не упражняват нормално астрално зрение, без да се прибягва до материализиране. Ако нервната система на едно лице бъде свръх-напрегната и физическото тяло е с разклатено здраве, така че
пулсацията на жизнеността да тече по-слабо, отколкото обикновено, нервната активност, тъй много зависеща от ефирния двойник, може да бъде ненормално възбудена, и при тези условия човек може да стане временно ясновидец.
Умствените тела
След като сме
направили това, сега можем да минем в третия велик свят - умствения. Когато научим и за него нещо, ще имаме пред очите си физическия, астралния и умствения светове - нашата Земя и двете сфери, които я заобикалят - една тройна област, в която човекът е активен по време на периодите, които стоят между смъртта, която завършва един земен живот и раждането, с което започва друг. Тези три концентрични сфери са жилището и царството на човека: в тях гой изработва своето развитие, в тях става неговото еволюционно пътуване; зад тях той не може да мине съзнателно, докато не бъде отворена пред него вратата на Посвещението, защото няма друг изход от тези три свята.
Тази трета област, която аз нарекох умствен свят, обгръща, макар да не е тъждествена с него, това което е известно на теософа под името Девакан или Девалока, страната на Боговете, щастливата и блажена страна-, както някои превеждат наименованието й. Девакан носи това име поради своята природа и условия, защото нищо, което може да причини мъка или скръб, не е в състояние да проникне в този свят, това е специално пазено място, в което положително не е по- зволено да влезе зло, блаженото пристанище на човека, в което той мирно смила плодовете от своя физически живот.
Учениците са запознати с различието между Висшия и Низшия Манас (Ум); причинното тяло е това на Висшия Ум, постоянното тяло на Аз-а или човека, който минава от живот в живот; умственото тяло е това на Низшия Ум, което остава подир смъртта и минава в умствения свят, но се разпилява, когато се свърши живота в рупа равнище на този свят.
Умственото тяло
Този носител на съзнанието принадлежи на и е образувано от материята на четирите долни области на умствения свят. Като носител на съзнанието за тази част от умствения свят, то работи върху и през астралното и физическото тяло във всички прояви, които ние наричаме прояви на мисълта в нашето обикновено будно съзнаниe------
Умственото тяло е носителя на Аз-а, на Мислителя, на всички негови умствени дела, но по време на земния му живот то е слабо организирано и някак несвързано и безпомощно, подобно на астралното тяло на неразвития човек.
Материята, от която умственото тяло е съставено, е от един крайно рядък и фин вид. Ние вече видяхме, че астралната материя е много по-малко плътна, отколкото даже ефира на физическото поле, и сега трябва да разширим нашата представа за материята още по-нататък, за да: достигнем до представата за една субстанция, невидима за астралния свят, както и за физическия, много, много тънка, за да бъде видяна даже от вътрешните сетива на човека. Тази материя принадлежи на петия свят от нашата вселена, броено отгоре, или на третия, броено отдолу, и в тази материя Аз-ът се проявява като ум, както в следващата по-долу (астрална) той се проявява като усещане.
Съществува една забележителна особеност на умственото тяло, която се отнася до тази негова част, която се вижда в човешката аура - с растенето и развитието на самия човек, въплъщение след въплъщение, тя расте, увеличава се по размер и дейност. Досега ние не сме привикнали към една подобна особеност. Физическото тяло се строи от въплъщение във въплъщение, разнообразявайки се що се отнася до националност и пол, но то за нас е винаги почти същото по размери от Атлантските дни насам. Астралното тяло расте по степен на
организираност заедно с прогресирането на човека. Но умственото тяло буквално расте по размери с напредването на еволюцията на човека.
------
Прочее, що се отнася до природата му, умственото тяло е направено от тази тънка материя; що се отнася до неговите функции - то е непосредствения носител, в който Аз-ът се проявява като ум; що се отнася до неговото растене - то расте живот подир живот пропорционално с умственото развитие, и става все повече и повече определено организирано, паралелно с това атрибутите и качествата на ума стават •повече и повече ясно отбелязани. Подобно на астралното тяло, то няма пълната прилика с човека по форма и черти, когато то работи във връзка с астралното и физическото тяло; то е овално - яйцеподобно - по очертание; разбира се, прониква физическото и астралното тяло и ги обгръща с една светла атмосфера, и се развива непрестанно - става, както се казва, по-широко и по-широко заедно с развитието на ума.
Безполезно е да се споменава, че тази яйцеподобна форма се превръща в един твърде прекрасен и великолепен предмет, когато човекът развива виещите способности на ума. Умственото тяло не се вижда от астралното око, но ясно се вижда от окото, принадлежащо на умствения свят. Също както обикновено човек, обитаващ физическия свят не вижда нищо от астралния, въпреки че е заобиколен от него - докато не бъдат отворени астралните сетива, този човек, в когото само физическите и астралните сетива са активни, не ще види нищо от умствения свят или никакви форми, съставени от неговата материя, докато не бъдат отворени умствените му сетива, макар тези форми да го обкръжават постоянно.
Тези по-остри сетива, сетивата които принадлежат па умствения свят, се различават твърде много от сетивата, с които ние сме се запознали дотук. Самата дума "сетива" всъщност е една неточност, защото ние трябваше по-скоро да кажем "умствено сетиво". Умът възприема нещата на своя собствен свят тъй да се каже направо, с цялата си повърхност. Там няма отделни органи за зрение, слух, осезание, вкус и мирис. Всички .трептения, които тук на Земята приемаме чрез отделните органи на възприятие, в оня свят изведнъж въвеждат вкупом в човека всички усещания, щом като умът се докосне до предмета. Умственото тяло ги възприема всички в едно и също време и съзнава всичко, което се отнася до всяко нещо, което може да му направи впечатление.
Не е лесно да се предаде с думи ясно начина, по който това сетиво възприема цяла маса впечатления, без да се обърка, но може би най-добре ще се опише, като се каже, че ако един опитен окултист мине в тази област и там влезе в разговор с друг такъв, техните умове създават едновременно бои, звукове и форми, тъй че цялата мисъл се предава като една цветно-музикална картина, вместо само едното от трите нейни части, както става тук със символите, които ние наричаме думи. Някои читатели може да са чували за една стара книга, писана от велики Посветени в цветен език, езика на'Боговете. Този език е известен на много окултни ученици, и е нает, що се отнася до неговата форма и цвят, от "речта" на умствения свят, в която с една само мисъл се възпроизвежда форма, цвят и звук. Не че умът мисли цвят, или звук, или форма; той мисли една мисъл, едно завършено (сложно) трептене в гънка материя, а тази мисъл изразява себе си по всички тези направления посредством пуснатите трептения. Материята на умствения свят се намира постоянно в трептения, които се виждат като бои, звукове и форми. И ако човек функционира в умственото тяло без астралното и физическото, той намира себе си съвсем свободен от ограниченията на техните сетивни органи, способен да възприема във всяка точка всяко трептене, което в нисшия свят би се явило като отделно и различно от своите другари.
Когато, обаче, човек мисли в своето будно съзнание и работи през своето астрално и физическо тяло, тогава мисълта се произвежда в умственото тяло и минава навън, първо в астралното, и после във физическото. Когато мислим, ние мислим с нашето умствено тяло -
което е агент на мисълта, на съзнанието, проявено като "Аз". "Аз-ът" е илюзия, но това е едничкото "Аз", което мнозинството от нас познава. Когато говорихме за съзнанието във физическото тяло, ние установихме, че самият човек не съзнава всичко, което става в самото физическо тяло, че дейността на тялото е'частично независима от него, че той не може да съзнава, как и какво отделните дребни клетки усещат, че не споделя съзнанието на тялото, като нещо цяло. Но когато минем в умственото тяло, ние намираме, че то тъй близко се отъждествява с човека, че изглежда като да е самия човек: "аз мисля", "аз зная" - можем ли да отидем по-горе от това? Умът е Аз-ът в умственото тяло, и това е, както повечето от нас смятат, целта на търсенето, когато дирим нашето Аз.
------
Задните редове на човешката раса сега оживяват астралното тяло, и до голяма степен тази работа поне отчасти е завършена. В Петата Раса човек работи върху умственото тяло, и специалната работа, с която трябваше сега човечеството да е ангажирано, е развитието на това тяло.
--------
Когато дойде времето човек да напусне астралното и физическото тяло, той ще вземе със себе си съдържанието на съзнанието в областта, към която то по право принадлежи, и ще употреби своя живот в умствения свят, за да изработи в способности и сили всичките тези материали, които е събрало.
В края на периода на престой в умствения свят, умственото тяло ще предаде на постоянното причинно тяло изработените по споменатия начин характеристики, така че те да могат да бъдат пренесени в следващото прераждане. Когато човекът се върне към раждане, тези способности ще.се облекат в материя от формените области на умствения свят и тъй ще обра- зуват по-високо организирано и по-развито умствено-тяло за идващия земен живот. Те ще проявят себе си през астралното и физическото тяло като "вродени способности", тези, с които детето идва в света.
Причинното тяло
Нека сега минем към второто умствено тяло, известно по своето ясно определено име причинно тяло. Названието се дължи на факта, че в това тяло са складирани всички причини, които после се явяват на долните полета като ефекти. Това тяло е "тялото на Манас", форма- страната на индивида, на истинския човек. То е приемача, склада, в който всички съкровища на човека са складирани от вечността и то расте "благодарение на това, че долната природа предава в него все повече и повече материал, който с достоен да бъде вложен в неговата направа. В причинното тяло се намира всичко, което може да трае, зародишите на всички качества, които ще бъдат пренесени в следващото въплъщение. Така долните прояви зависят напълно от растенето на този човек, "за когото край никога не настъпва".
Причинното тяло, каза се горе, е форма-страната на индивида. Имайки предвид, както правим тук, само настоящия човешки цикъл, ние можем да кажем, че докато де е образувано причинното тяло няма човек. Може физическото и ефирното обиталище да са готови за неговото влизане; може страсти, емоции, и апетити да са събрани последователно и да.образуват чувствената природа в астралното тяло; но човек тук още няма, докато не бъде завършено растенето през физическия и астралния свят и докато материята на умствения свят не започне да се показва вътре в развитите долни тела.
Когато, благодарение на силата на Аз-а да приготвя своето собствено жилище, материята на умственото тяло започне бавно да се развива, тогава става едно слизане надолу от великия океан на Аз-Интуицията (Атма-Будхи), който се носи вечно над еволюцията на човека - и това слизане, тъй да се каже, среща растящата нагоре, развиващата се умствена материя, съединява се с нея, оплодотворява я, и в тази точка на съединение се образува причинното тяло, индивида.
-----
Ако човек през живота си в тези долни области има безкористна мисъл, мисъл на служене на някой любим, и направи някоя жертва с цел да принесе служба на своя приятел, тогава той е сторил нещо, което е способно да трае, нещо, което е способно да живее, нещо което има в себе си от природата на висшия свят. То може да мине нагоре до причинното тяло и да бъде втъкано в неговата материя, правейки я по-хубава, давайки й, може би нейната първа окраска, която ще бъде после допълнена. През целия живот на човека ще се случат може би само няколко такива неща, които могат да траят, могат да послужат за храна, от която да расте истинския човек. Затова растенето е много бавно, защото всичко останало в живота на човека е безполезно. ====
Но злото, което един човек върши в живота, когато той вложи при изпълнението му своята мисъл, освен че лежи скрито в него като зародиш на бъдещи грехове и страдания, но и принася една голяма вреда на причинното тяло.
------
Но където Аз-ът е станал силен както по ум, тъй и по воля, без в същото време да е израсъл в безкористие и любов, където той трупа сила около своя отделен център, вместо да се разгръща заедно със своя растеж, където строи стена на егоизъм около себе Си и употребява користно своите развити сили за себе си, вместо за всички - в такива случаи се явява възмо- жността, загатвана в толкова много световни Свещени Писания, за едно много опасно зло - Аз-ът да постави себе си съзнателно против Закона, да се бори съзнателно против еволюцията.
В такъв случай самото причинно тяло, направено от вибрациите на умствения свят, вибрации на ум и воля (но и двете обърнати към егоистични цели), става тъмно на цвят, което иде като резултат от стесняване, и изгубва блясъка си, който е негова характерна черта. Такава повреда не може да бъде извършена от един бедно развит. Аз, нито да бъде резултат от оби- кновени грешки на страсти или на мисли. За да причини толкова голяма повреда на Аз-а, човек трябва да е високо развит и трябва енергиите му да са силни в умствения свят. Следователно амбицията, гордостта и силите на ума, използвани за свои користни цели, са много по-опасни и много по-смъртоносни в своя ефект, отколкото видимите грешки на долната природа, и "фарисеят" е често пъти много по-далеч от "Царството Божие" отколкото "митаря и грешника".
По тези пътища се развива "черният магьосник", човекът, който побеждава страстта и
желанието, развива волята и висшите сили на ума, но не за да ги предложи радостно като сили за подтикването напред на еволюцията на цялото, а с цел да сграбчи всичко, което може да докопа, за себе си като единица, да задържа, а не да споделя. Такива хора поддържат раздялата вместо единството, стараят се да забавят, вместо да ускоряват еволюцията. Следователно те вибрират в дисхармония, а не в хармония с цялото, и са заплашени от опасността да се откъснат от своето Аз, което значи да изгубят всичките плодове на миналото си развитие.
И така, ние виждаме, че по закона на еволюцията всичко, що е зло, колкото и силно да се показва то в своето време, има в себе си зародиша на собствено си разрушение, докато всичко, що е добро, носи в себе си семето на безсмъртието. Секретът на това лежи във факта, че всяко зло е нехармонично, че то поставя себе си против космическия закон; то рано или късно бива разбито от този закон, разбито на парчета от него и стрито на прах. От друга страна всичко, що е добро, именно защото е в хармония със закона, бива взето от него и отнесено напред. То става част от струята на еволюцията и следователно не може никога да изчезне, не може никога да бъде разрушено. Тук лежи не само надеждата на човека, но и сигурността на неговото крайно тържество. Колкото и да е бавен да е растежът, той е тук; колкото и дълъг да е пътят, той има своя край. Индивидът, който е нашето Аз, се развива и не може да бъде разстроен по никакъв начин. Даже с нашата лудост да можем да направим растежа по-бавен, отколкото той трябва да бъде, при все това всичко, що ние му даваме, колкото и,малко да е то, влиза в него завинаги и остава наше притежание за всички епохи, които лежат напред.
Други тела
Ако се поизкачим едно стъпало по-високо, ще влезем в една област, тъй възвишена, че почти надхвърля нашите възможности, даже на въображението ни. Самото причинно тяло не е най-висшето; "Духовният Аз" не е Умът, но Умът - съединен с и погълнат в Интуицията (Будхи). Това е най-висшата точка на човешката еволюция, краят на въртенето на колелото на ражданията и умиранията. Над света, за който говорихме, стои друг още по-възвишен, понякога наричан свята на Турия, на Будхи (Интуицията).7
Тук носителят на съзнанието е духовното тяло, Анандамайакоша или тялото на блаженството. В него йогите минават, в него те изпитват вечното блаженство на онзи славен свят
и чрез собственото си съзнание схващат единството, което лежи под множеството. Тогава за тях
това единство става емпиричен факт, а не е само интелектуално убеждение.
Може да прочетем някъде да се пише, че в живота на човека идва време, когато той израства в любов, мъдрост и сила и минава през една велика порта, което е важен момент в неговата еволюция. Това е портата на Посвещението. Воден от своя Учител, през нея човек възлиза за първи път в-духовното тяло и изпитва в него единството, което лежи под цялото разнообразие на физическия свят и под всички негови отделности, което лежи под всички разделности на астралния свят и даже под тези на умствения. Когато човек надмине тези два света и, облечен в духовното тяло, влезе за първи път в интуитивния свят, той намира, че разделността принадлежи само към трите долни области; че той сам е едно с всички други същества, и че без да губи своето самосъзнание, неговото съзнание може да се разшири да обгърне съзнанията на другите, можела стане наистина и действително едно съзнание с тях. Това е то единството, към което човекът винаги се стреми, единството, което той е чувствал като истинско и което напразно се е мъчил да реализира на долните полета. Тук то е реализирано повече, отколкото той е можел да бълнува, и тук той установява, че цялото човечество е едно с неговото най-вътрешно Аз.
------
Човешката Аура
Аурата е събранието на неговите тела, на носителите на съзнанието му. С една дума, тя е форма-страната на човека. Тъй именно трябва да я считаме, а не като пръстен или мъгла, която обкръжава човека. Най-славно от всички тела е духовното тяло, което се вижда само в Посветените, през което играе живия огън на Манадата (Атма); това е проявата на човека в интуитивния свят. След него идва причинното тяло, неговата проява в горния отдел на умствения свят, където е дома на индивида.
После едно след друго идват умственото тяло, което принадлежи на долния умствен отдел, астралното, ефирното и плътното тяло, всяко образувано от материята на неговия собствен
свят, и показващо какъв е човекът във всеки един свят. Когато окултистът гледа на човешкото същество, той вижда как човекът с съставен от всички тези тела. Окултистът вижда всяко отделно тяло благодарение на различните им степени на изграждащата материя, а също и на стадия на развитие, до който човекът е достигнал. Когато човек развие висшето си зрение, той вижда всяко от тези тела в пълната му дейност. Физическото тяло се вижда като плътна кристализация в центъра на другите тела а другите го проникват и излизат извън неговата повърхност, понеже то е най-малкото. Астралното тяло е след него, то носи чувствената природа, която съставлява такава голяма част в обикновения човек, че той е изпълнен със страсти, долни апетити и вълнения. То се различава по деликатност и по цвят, когато човек е повече или по- малко чист - твърде плътно е в някои типове, по-фино от всички у човека, който е стигнал далеч в своята еволюция.
Тогава следва умственото тяло, бедно развито у мнозинството, но красиво у мнозина, твърде разнообразно по цветове, според умствения и морален тип. След него - причинното, едва видимо у повечето, забележимо само след много старателно наблюдение -тъй слабо то е развито, тъй сравнително малко са неговите багри, тъй слаба е неговата дейност. Но когато имаме възможност да наблюдаваме една напреднала душа, това именно тяло, и другото над него, са които представляват човека. Бляскаво в светлина, най-славно и деликатно по багри, показвайки отсенки, които никой език не може да опише, тъй като те нямат място в земния спектър -
оттенъци не само най-чисти и прекрасни, но и съвършено различен от цветовете, познати в долните светове, добавъчни бои, които показват, че в тези висши сфери човек достига по-велики качества и сили, които съществуват само там. Ако очите бъдат щастливи да видят някой от Великите мъже, те ще Го видят именно като мощна жива форма, по-прекрасна от всяко описание, по-великолепна от всяка рожба на въображението. Все пак, каквото Учителят днес е, това всички ние един ден ще станем; това, което той е като свършена действителност, то живее във всеки син човешки като възможност.
-----
Човекът
Сега ще се пристъпим към разглеждането на самия човек, не вече носителите на съзнанието му, а работата на съзнанието върху тях, не вече телата, а съществото, което функционира в тях. Под "човек" аз разбирам този индивид, който минава от живот в живот, който влиза много и много пъти в телата и пак ги напуска, който расте от събиране и смилане на опит и който живее в оня висш умствен свят, за който говорих в миналата глава. Ще изучаваме онази същина, човека, който работи в трите свята, с които сега сме запознати - физическия, астралния и умствения.
------
Нека проследим стадиите на живота вън от физическия свят и да видим докъде се простира властта на царица Смъртта. Човекът се отдръпва от плътната част на физическото тяло; то отпада от него, разпада се на частици и тъй се повръща във физическия свят; не остава нищо, в което да се запази магнетичната връзка на паметта. След това човек остава в ефирната част на физическото тяло, но в течението на няколко часа той отърсва от себе си и нея и тя се разпилява в своя елемент. Следователно никаква памет, свързана с ефирния мозък, не може му помогна да прехвърли пропастта. Той минава напред в астралния свят, оставайки там, докато отново отърси от себе си и своето астрална тяло и го остави зад себе си, както е оставил и физическото; "астралният труп", на свой ред се разпилява, връща своите материали на астралния свят и разпилява всичко, което може да служи като база за магнетичните връзки, необходими за паметта.
Човек продължава напред в своето умствено тяло и живее в руна (формените) области на умствения свят много стотици години, където изработва своите способности и се радва на своите плодове. Но и от това умствено тяло гой се отдръпва, когато времето узрее, вземайки от него, за да го пренесе в тялото, което остава, есенцията на всичко, което той е събрал и смлял. Той оставя умственото тяло зад себе си, да се разпилее както и неговите по-груби носители, защото неговата материя - колкото и фина да е от нашето гледище - не е достатъчно тънка да мине напред във висшите области на умствения свят. То трябва да бъде захвърлено, да бъде оставено да се върне в материалите на своята собствена област - още едно разпиляване на комбинацията в нейните елементи.
През целия път нагоре човекът отърсва от себе си тяло след тяло, и само когато стигне арупа (безформените) области на умствения свят, може да се каже, че е преминал зад областите,
върху които разрушителния скиптър на смъртта има власт. Най-после той излиза от нейното царство, като живее в причинното тяло, над което смъртта няма власт, и в което той складира всичко, което е събрал. Ето откъде произлиза самото негово име причинно тяло, защото всички причини, които обуславят бъдещите въплъщения, се намират в него.
Човек трябва тогава да започне да действа в пълно съзнание в арупа областите на умствения свят в своето причинно тяло, преди да може да пренесе паметта през пропастта на смъртта. Когато влезе в тази възвишена сфера, една неразвита душа не може да поддържа там съзнание. Човек влиза в нея, носейки горе всички зародиши на своите качества; там се извършва само един бърз преглед, една светкавица на съзнанието, която обгръща минало и бъдеще, и омаяният от гледката Аз се спуска надолу към ново раждане.
Той носи зародишите в причинното тяло и проявява навън във всеки свят тези, които принадлежат на света, и зародишите събират около себе си материали, които им подхождат. Тъй на рупа области от умствения свят, умствените зародиши привличат около себе си материя от тези равнища, за да образуват новото умствено тяло, и тъй събраната материя показва умс- твените характеристики, дадени й от зародиша вътре в нея, както жълъдът се развива в дъба, като събира в него съответни материали от земята и атмосферата. Жълъдът не може да се развие в трън, или в кедър, а само в дъб, тъй и умственият зародиш трябва да се развие според своята собствена природа, а не иначе.
Тъй работи Карма при построяването на носителите и човек събира жетвата от това, което е сял. Зародишът, хвърлен от причинното тяло, може да расте само според собствената си природа, привличайки към себе си този род материя, която му е сродна, нареждайки я в своята характерна форма, така че той произвежда едно повторение на качеството, което човекът е създал в миналото.
Когато човек стигне до астралния свят, тук биват хвърлени зародишите,- които принадлежат на този свят, и те привличат около себе си съответни астрални материали и елементална есенция. Тъй се явяват отново апетитите, емоциите и страстите, принадлежащи на астралното тяло на човека, формирано отново по този начин при неговото пристигане на аст- ралното поле.
------
Човекът си остава същия, на който и свят да работи, и неговото тържество е когато той работи във всичките пет свята с непрекъсвано съзнание. Тези, които ние наричаме Учители, "хората, станали съвършени", работят в тяхното будно съзнание, не само в трите долни свята, но и в четвъртия - този на единството, който се определя в Мондуки упанишад като Турия, както и в онзи, който стои и над него, света на Нирвана. С тях еволюцията се завършва, този цикъл достига своя край, и това което Те (Учителите) са, това ще бъдат всички, които се изкачват бавно нагоре. Това е обединението на съзнанието; носителите остават за употреба, но те не са вече способни да затворят, и човекът си служи с кое да е от своите тела според работата, която има да върши.
По този начин материята, времето и пространството са победени и престават да бъдат преграда за обединения човек. Докато се е катерил нагоре, той е установил, че те все по-малко и по-малко са пречки във всяка следваща степен. Даже още в астралния свят материята много по- малко разделя, отколкото тук долу, където отделя човека от неговите братя много по-рязко. Пътуването в астралното тяло е тъй-бързо, че може да се каже, че пространството и времето вече са практически победени, защото макар човек да знае, че минава през пространство, той минава през него тъй бързо, че неговата сила да дели приятел от приятел с изгубена. Още тази първа победа превръща в нищо физическото разстояние.
Когато се повдигне в умствения свят, човек разбира, че притежава още една сила. Той мисли за едно място, и той с там; гой мисли за един приятел, и приятелят е пред него. Още в третия свят съзнанието надхвърля границите на материята, пространството и времето, и присъства навред по своя воля. Всички неща, които са видими, са видими едновременно, щом като вниманието бъде обърнато към тях. Всичко, което се чува, се чува в едно само впечатление. Пространството, материята и времето, както ги знаем на долните полета, се изгубват, и във "вечното сега" вече не съществува последователност.
Когато човек се повдига още по-високо, някои пречки вътре в съзнанието също отпадат, и той вижда себе си да е едно с другите съзнания и другите живи неща. Той може да мисли както те мислят, да чувства, както те чувстват, да знае както те знаят. Той може да си наложи техните ограничения за дадено време, за да може да разбере точно как те мислят, и същевременно да запазва своето собствено съзнание. Той може да си служи със своето по-широко знание да помага на по-ограничени и по-слаби хора, сливайки себе си с тях, с цел нежно да разширява техните граници. Той може да върши съвсем нови работи в природата, когато вече не е разделен от другите хора, но схваща Аз-а, който е едно във всички и изпраща долу своите енергии от полето на единството.
Даже по отношение на низшите животни той може да чувства как те възприемат света, тъй че той може да им окаже тъкмо помощта, от която те имат нужда, и може да им даде помощта, към която те слепешката се стремят. Ето защо неговата победа не е само за него, а за всички, и той придобива по-широки сили само, за да щ употреби за служене на всичко по-ниско от него по стълбата на еволюцията. По този начин той изгражда своето самосъзнание в целия свят. Защото се е научил да трепти в отговор на всеки вик на мъка, на всяко трепване от радост или скръб. Всичко е достигнато, всичко е придобито и Учителят е човекът, "който няма нищо повече да учи". С това ние не искаме да кажем, че всичко възможно знание е във всеки даден момент вътре в неговото съзнание, но че, що се отнася работата до този стадий на еволюцията, няма нищо скрито за него, нищо, което той да не може напълно да знае, когато си обърне вниманието към него. В този цикъл на еволюцията от всичко, което живее - а няма нищо, което да не живее - няма нищо, което той да не може да разбере, и следователно нищо, на което той да не може да помогне.
Това е последното тържество на човека. Всичко, за което говорихме, би било безполезно, дребнаво, ако да беше само за малкия Аз, който знаем тук долу. Всички стъпала, скъпи читатели, по които аз се старах да ви водя, нямаше да заслужават внимание и труд, ако те ви поставяха най- накрая на изолирани висоти, отделни от всички грешни, страдащи хора, вместо да ви водят към сърцето на нещата, където те и вие сте едно.
Съзнанието на Учителя се простира по всички направления, по които той го праща, смесва се с всяка точка, към която той го насочва, знае всичко," което той иска да знае. И всичко това е с цел да може да помага напълно, защото да няма нищо, което той да не може да чувства, нищо което той да не може да подкрепя, нищо което той да не може да засилва, нищо което той да не може да помага в неговата еволюция. За него целият свят е едно широко развиващо се цяло и неговото място в света е това на един помощник на еволюцията. Той е способен да отъждествява себе си с всяка стъпка, и на гази стъпка да даде тази помощ, от която тя има нужда. Той помага на елементарните царства да се развиват нагоре, всяко според мястото му, на еволюцията на минералите, растенията, животните и хората. Той помага на всяко нещо, все едно че то е Той самият, като в процеса на самото помагане Той схваща като Себе си като всичко, на което помага.
Мистерията как това може да бъде, постепенно разкрива себе си, когато човек се развива и съзнанието му се разширява и обгръща все повече и повече, като в същото време става, по- живо, по-жизнено, без да изгубва значението за себе си. Когато точката стане сфера, тя мисли за себе си и като за точка. Всяка точка съдържа всичко и познава себе си, заедно с всяка друга точка. Външното разбира, че е само едно отражение на вътрешното. Реалността е Едничкия Жи- вот, а разнообразията - една илюзия, която е надрасната.