Това е Кирилицата в самото си начало от 33 символа. Сами знаем, че се счита за съставена от Константин Кирил, заради неговата мисия, но тези 33 символа, които виждаме, Черноризец Храбър е оборил, като е казал, че всъщност Истинската Кирилица е от 38 символа.
Вече можем да видим, съвсем различни варианти от тези 33 и 38, като се виждат в 32 или 35, в зависимост от използването на Кирилицата в различните държави от славянски произход. Така наречените славяни.
Никога не се е намерила цялата компактна азбука от 38 символа. Единствено в Църковнославянския език или Старославянския известен език, тя е с 49 символа.
Това, което виждате в момента на слайда е един доста богат речник от руски съставители, две жени, известни с познанията си в точно тази насока. Славянския език, в 4 тома, близо 4000 страници.
Тези 4000 страници съдържат само и единствено думи, които са на Старобългарски език, като всяка една от първите страници, като символ дава наименованието на символите на Глаголицата и на Кирилицата в едно. В тези издания са думите, които липсват в останалите славяноезични групи народи. Представете си, това са над 3000 страници. Какво уважение към нашият език, при условие, че се водеше навремето в учебниците, че е почти изчезнал, имало е 15-20 думи. Така се учеше навремето.
Тук говорим за превод на седем различни езика, сред които, дори Словенски, Полски, Гръцки. Дори Немският го имаше, защото 30-40% от думите в Немският език могат да бъдат намерени в български корени.
Дали ще се каже, Български или Славянски, е абсолютно еднакво в случая, тъй като най-старият произход на това Слово е намерено по нашите земи.
Това е самата Азбука, която е на Църковнославянски или Древнославянски език.
Това са 49-те символа, чрез които, ние намерихме кодът на Българския език и на всеки един език, който опитате да приложите този код в света, смея да кажа, че разгадаването или херменевтиката на словото работи.
От дясната страна, забелязвате, седем различни реда, които са съставени по седем глагола от тези 49 знака.
Тези седем реда, ние успяхме да наречем: "Седем начина, по които човешкият дух да не изпадне в грях",
защото седемте изречения показват начина, по който човешкият дух и душа да се извисят и да не могат да изпаднат в греха на колебанието.
Сами можете да видите, първия ред:
"Азът по Бога Воден Прави Добра Същността, Която Сме".
Това се получава, като тълкувание на първите седем глагола от самата Древнославянска азбука.
На вторият ред се вижда:
"Всеки Живот по Цялата Земя, Какъвто и Каквото и да Е, в Себе Си Дерзае"
Това е доста древна мъдрост, която може, дори да срещнем и в други религиозни общности, освен нашата.
Ето, третият ред:
"Като Хора Нашите Мисли Той в Покой Прави".
Като в случая "Той", може да се въприеме и Бог.
Четвъртия ред:
"Словото е Твърдото Учение, Което Учи Готовите от Тук".
Тоест, самото Слово, което в момента забелязваме, като доста добър код за запазване на цялата информация, ни учи на истинското значение на самата дума, която използваме.
Петият ред:
Мъжката Същност, Женската Желае, Творецът Вътре Твори.
Това е петият ред, който всъщност, сами можете да разберете какво означава.
Всяко Творение има мъжка и женска същност, преди да се появи третата, която е буквално тяхното творение.
Ето, шестият ред:
"Събраните Сърца са Порта към Силата на Единия Път".
Това е вече Шестото ниво на Духовно израстване, което човека трябва да постигне, за да може да не изпадне в греховете, които го заобикалят. А всички грехове, които ни заобикалят са нищо повече от колебание на нашата душа. Тоест на нашето сърце. По този начин се получава страха, който е вътре в нас.
Седмият ред ни казва:
"Най-Малкият Извод Край Съзнанието Свързва Цялата Цялост".
Тоест най-малката връзка със Съзнанието, която трябва да достигнем, Е Пътят, по който може да се свържем с Всички Хора по Света. Тоест, Нашето Съзнание да стане част от Общността. От Общото Съзнание на Земята. Тъй, като можете да видите, че не всички думи са с едно и също...
В днешно време имаме малко по-различно разбиране за смисъла на думите.
Ние това, което успяхме да открием, да видим в цялото... -
Да. Все пак искам да кажа, че тези думи са извадени директно от тези речници, които показахме по-рано.
Защото там всички думи са написани, според Старобългарския, и в днешно време как се използват. Но в днешно време се случва да се измени голяма част от... Просто се бяга от значението на думата.
Хората не могат да разберат защо използват точната дума и точно коя дума трябва да използват, тъй като са забравили, реалното значение на Словото. На практика, тези кодове могат да се използват във всеки един момент, включително и сега ще видите какви други примери.
- Да. Това е самият код в Азбуката. Това е кодът на самите символи. Но, когато приложим този код от символите в реални думи се получават още по интересни неща.
Кодът в Думите. Тук съм приложил 5 различни имена на области, на народи, а от другата страна съм сложил един вариант с думата "око" на 4 различни езика.
Сега, гледаме първо от лявата страна.
Думата "Арийци". Ето, виждаме го. "Аз Руци Иже Ижеи Ци Иннт". Което, ако се върнем на реалното значение на символите се получава, че: Азът Свързва, Който и Каквото Е, в Мъжката Същност. Това е директното разтълкуване на думата "Арийци", чрез този код на Глаголическото значение на самите символи.
Ето пък, "Българи": "Богу Творец Людие Глаголи Аз Руци Иннт". Което буквално означава, че: "Богът Творец Свързва Хората, Които Действат, чрез Азът в Тях".
Ето и "Хемус": "Хер Ест Мислит Ук Слово". Това е едно от по-сериозните разкрития за значението на "Хемус". Защото това са естеството на мислите, на които ни учи Словото. Буквално самата планина, Хемус или Стара Планина, не случайно е кръстена така. Тя просто е най-старата и най-мъдрата от планините. Преди малко казахме, че Каквото и да Е "Същество" или "вещ" в Себе Си Дерзаят. Това е и едно от доказателствата, че името на планината Хемус ни показва нейното дерзание, че тя е най-мъдра, и от нея може да научим най-много. Това са смятали хората, които са я нарекли по този начин.
Ето пък, Пирин: "Покой Иже Руци Иннт Наш". Тоест, може да кажем, че Това е Планината, Която ни Свързва с Покоя в Нашата Същност. И това е доказано, дори и от сегашното време, че хората в планината Пирин, са едни от най-спокойните хора. И аз сам мога да гарантирам за това, тъй като, когато искам да си почина, наистина, отивам точно там. Думата "траки", която не се различава много по значение с кода.
Дали ще кажем "траки" или "драки" е едно и също значението им. Сами виждаме: "Твердо Руци Аз Како Иннт". Тоест: "Здравите Ръце, Връзката с Аза са Като Същността Ни". Това е преводът на името "траки".
Сега виждаме, от другата страна, този вариант, който съм ви показал с думата "око". Това, което съм написал тук
"Оуко" е старият вариант, по който се изписва тази дума. С "О" и "У", а не само с "О". Това е премахнато в началото на XIX в., като използване в Българският език. И значението става: "Оуко-Он Ук Како Он".
Тоест: "Той Учи Като Него". Буквално означава, че Окото Ни Учи на това, Което Е Другия Човек. Това, което е срещу нас. Ето, да, както се гледаме в момента.
На Английски език е: "eye-Ест Ук Есм", което означава, че Естеството Ни Учи на Същността. Абсолютно същата, по смисъл, като значение дори, дума.
Ето на немски: "Auge-Аз Ук Глаголи Ест". Тоест: "Азът Ни Учи на Това, Което Същността Прави". Абсолютно пак отиваме на този смисъл на учение.
Дори съм сложил и Турски език, най-отдолу, защото е доста далеч от нашия език, но пак се получава същата по смисъл теза: "göz-Глаголи Он ДЗело" Тоест: "Всичко, Което Той Прави".
Ето го сега и Кодът в Имената.
Като сме използвали, някои от най-често срещаните български имена, някои от канските имена и така на императорите сме сложили по едно.
Името Георги: "Глаголи Ест Он Руци Глаголи Иннт". Тоест, че Същността Му Прави Това, Което Връзва Делото с Неговата Същност. Това можем да го представим и като различно тълкувание. Много са смислите вътре, защото дори ако разделим самите глаголически наименования със значението на символите, можем да получим цяла страница с описание на самото име и значението му. И по този начин да получим, дори Същността на човека, който е кръстен с това име и това е от своя страна доказателство, че хората не носят случайно имената си. И, дори когато започнат да носят това име, те започват да продобиват тези качества и тази същност.
Името Димитър: "Добро Иже Мислит Иннт Твердо Аз Руци" Тоест: "Доброто, Което Мисли Себе Си, Чрез Ръцете Твърдо Предава". Тоест, буквално в Материалност, Извършва Добрата Си Същност, Която е в Него.
Ето и името "Кубер" или "Кувер". То и двете имена са едно и също. Тъй, като замяната на "Б" с "В" идва от средата на XIII век. "Како Ук Богу Ест Руци". Тоест, Каквото Го Учи Бога, Той Ни Предава.
Името Христо: "Хер Руци Иже Слово Твердо Он". Тоест, Това, на Което Словото Го Учи, Ни Го Предава Материално.
От другата страна виждаме, Александър, като знаете от гръцки, така наречения гръцки, защото аз не вярвам, че има гръцки език. Това бих го казал пределно ясно. Александрос, буквално означава повелител на хората, на мъжете. Ако видим кодът от другата страна: "Аз Людие Ест Како Слово Аз Наш Добро Творец Руци". Тоест: "Азът, Който Е в Същността на Хората, Като Словото на Нашия Аз В Добрият Творец Ни Връзва". Тоест, това е човека, който учи всички хора, на това как да се справят добре и на това, какво е добре за тях. Това е самото име "Александър", това го показва и за това, всъщност от там идва значението "Александрос", което е повелител на хората, не само на мъжете.
Името Божидар: "Богу Он Живот Иже Добро Аз Руци" Тоест: "Неговият Живот Е Свързан с Богът, Който Му Предава Доброто".
Накрая с името, Васил: "Веди Аз Слово Иже Люди". Което означава, че Той Води Азът Към Словото, Предадено на Хората.
Ето тук, като крайно заключение съм сложил, сравнение между всички варианти на Кирилица, Глаголица и някои части от числовите им проявления. Както и накрая, дори се виждат самите числа, които означават буквите. Това е една съпоставка, която реших да направя между различните варианти на Кирилица и Глаголица, за да ви покажа до каква степен е било ощетено нашето Писмено Слово и Нашата Книжнина, че сме стигнали само до 30 символа от всичките 49, които дори в някои от нашите славянски братя са изчезнали напълно, защото са напълно унищожени от самите им азбуки.
А тези 49 символа, видяхме че са всичко това, което показахме, нямат излишно място в Азбуката. Това просто исках да кажа, като заключение, че аз смятам, че истинската ни Азбука трябва да се върне.
30 символа наистина не стигат на Българският език да покаже Своето Слово. Това исках да потвърдя, че откогато Георги ми сподели за това познание, бих казал, подложих на съмнение цялото това нещо.
И в продължение на година и половина го експериментирах, винаги, когато се запозная с някой човек, или искам да разбера каква е същността на някоя дума, винаги съм използвал този метод. Често, когато се запозная с абсолютно непознат човек, на този принцип му казвам, примерно: "С какво се занимава", "Какви му са достойнствата" и т.н. Хората си мислят, че имам някакви специални способности. Аз им казвам: "Няма специални способности! Това е просто начин, по който е описано твоето име. Всъщност твоето име, определя целия твой живот". Дори с хора, които нямат български имена, съм успял да го пробвам това нещо. Досега не намерих момент, в който някой да ми отрече, дали това описание не отговаря за него. Исках сега да преминем към краят на нашият доклад. Всъщност, преди малко, когато пуснах музикалният поздрав, тук, от тази страна на залата се чу наистина предположението, че това е "Притури се планината". Ето, сега ще чуете част от нея. Всъщност, наистина, много са близки.
После ще ви пусна едно сравнение. Исках да ви прочета един коментар. После ще го прочета, нека чуем... Всъщност на тази, наистина уникално красива българска песен, в YouTube, едно момче беше написало... Имаше много коментари. Тази песен е гледана от стотици хиляди хора. Може би, десетки хиляди бяха коментарите. Но един ми направи много силно впечатление, затова си го извадих, за да ви го прочета. Тъй като, имаше един разговор. Хората си говориха, колко впечатлява тази песен, за тези, които се намират извън родните си места. Имаше един коментар, който беше: "Момче, 16 годишно, живеещо в едно от горе споменатите места, момче българин, от турски произход, мислещо за България, повече, отколкото някои хора, току-що, за пореден път, след единадесетото изслушване на песента, отново със сълзи в очи, натиска бутона повтори. Невслушващо се в текста, не разбирайки душата на песента, то реве. Какво да кажа? Дано, дано не бъдем заличени, като народ, защото, ние сме: "Повече от абсолютно всички. Не заслужаваме положението, в което се намираме! Българийо, събуди се! Казваме всички, и чакаме... Кога? И, за любопитните. Това накрая е само една отметка, към хората музиколози, които може да направят и реален сравнителен анализ. Това е само аудиограма на двете песни, една под друга и сега ще чуете, двете заедно как звучат. Да, само исках да кажа, защо съм ги сравнил. Двете не са взаимствани. Това са две музики, предадени през хиляди години. Мелодията, както чухте е много идентична и сходна. Текста, естествено е различен и в двете песни. Но, важното е, че когато слушаме народна песен, явно е от много стари времена и не се знае, дали не е някаква молитвена мелодия, както видяхте... Това, всъщност е и нашата идея, че Словото не се предава само с писменост, или само с говор. Ето и още един начин, чрез който можем да изпишем Словото, а именно с музиката.
Благодаря за вниманието!
Втора част: