Духовни учители

Петър Дънов,  Неделни беседи , София, 27 Януари 1924г., 

Тогаз пристъпи Петър при Него и рече: „Господи, до колко пъти, ако съгреши брат ми, да му прощавам, до седем пъти ли?“ (Матей 18:21)

Съвременният културен живот, аз го наричам „живот на спор“. Това е от хиляди години така. Хората спорят, но този спор съществува не само между хората, съществува и между най-дребните буболечици; и те спорят за нещо, разискват, важни въпроси разрешават. Естествено, този спор на сцената се явява като едно странно явление, явява се тъй нареченото чувство на обида. В човека има едно чувство на обида. То е чувството на личния човек. 

Има ли принос България към света на духовното, мистиката и окултизма?

Защо търсим духовни водачи от далечни земи, когато Учителя е по-близо отколкото си мислим?

Случаен ли е факта че Учителя на хиляди последователи в света, Петър Дънов, се ражда точно в България?

Във Варна Всемировия учител Беинса Дуно среща брат Михаил, когато той е 17 годишен.

Доколко тази среща е предопределена и избрал ли е Учителя брат Михаил за свой проводник на учението си?

Срещи между Учителя и ученците винаги са предопределени.

Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието.

Духовни Учения или духовни школи и водачи

Или каква е разликата между духовно учение /духовна школа/ и религия, и защо не е изяснена разликата между основателите на религии и т.нар. духовни водачи

Инволюционни и еволюционни духовни наставници

В подстъпите на осъзнаването на Тракийската Атлантида

Съборни беседи, Рилски беседи , 7-те езера, 30 Юли 1939г., (Неделя) 10:00ч.

Съвременните хора са дошли до положение да търсят същественото в живота. Кое е същественото?

Срещата с Петьо Йорданов  получил духовното си име Елеазар Хараш от Учителя Петър Дънов, пропуска лъч светлина към необятността на истинното битие. 

Духът не е фантастика, религиозна измислица или абстрактен атрибут на човешката психика. Той е реално съществуващ елемент от света. 

Но за повечето от хората на Земята, чието съзнание е овладяно от измамната привлекателност на земната очевидност, светът на формите е единствената реалност. 

Материалният свят или светът на формите е временен и бързо изменящ се, а светът на духа е вечен и неизменен.

Целият проявен Космос е материален. Всичко съществуващо, т.е. всичко притежаващо битие, е материално.

Но материята трябва се разбира широко.

Науката отдавана е навлязла в областта на невидимото за окото и е разширила значително границите на материята и материалните явления, сравнено с недалечното минало.

Тя ще отиде и по-нататък, доказвайки по експериментален път съществуването на много по-тънки форми на материята и енергията, и образуванията, в които те могат да се проявяват. Ще бъдат фотографирани невидимите излъчвания на магнита, металите, растенията, животните и човека.

Известно е, че мозъкът е една биохимична батерия, а от тук не е далеч и до признаване материалността на излъчванията му, както и до фотографирането им на силно чувствителни плаки.

След това и мисълта ще бъде преобразувана на екран. В училищата на бъдещето ще се учат да мислят отчетливо и ясно, проверявайки качеството на мислените форми още в час, пред очите на всички.

Много чудеса подготвя науката на човека. Само че тези чудеса ще бъдат свалени от Трансцеденталния, т.е. Отвъдния свят, на Земята, ще бъдат облечени в достъпни за зрението форми и ограничени в рамките на естествените закони на проява на различните видове, включително и най-тънката материя.

Ще бъде доказана научно и продемонстрирана на апарати материалността на мисълта, както и на онези образи и форми, които тя може да приема.

Ще може да бъде видяно сиянието, разпръсквано около главата от напрегнато работещия мозък.

Ще бъде доказано излъчването на особени електромагнитни вълни от мозъка, които, както и радио вилните, могат да се предават на разстояние и да се улавят не само от други хора, но и от особено чувствителни апарати.

Доказала реалното съществуване на мисълта, науката ще продължи и по-нататък, доказвайки наличието и съществуването на астралното тяло, както и възможността за пребиваване на човешкото съзнание в него след изоставяне на физическото тяло, било приживе, било след така наречената смърт.

Границата между видимия и невидимия свят, която вече частично е прекрачена от науката, ще бъде изтрита изцяло. Ще стане обединение на двата свята.

Явленията от духовен порядък, които са също толкова материални, както и физическите, но от по-високо ниво, ще влязат в орбитата на материалния свят и ще загубят своята не материалност и загадъчност.
Сегашният и отвъдният живот ще се слеят и наистина ще бъде победена смъртта.

Тази важна задача трябва да бъде изпълнена от науката, защото религията не е успяла да се справи с тези въпроси.

Разказват за чудеса, но чудеса няма. Няма нищо от съществуващата реалност, което да излиза извън рамките на природните закони и да не се подчинява на тях.

Но ще бъде невежество, ако се смята, че необятността на Вселената и безкрайността на материята могат да се поберат в рамките на човешкото разбиране от днешно време.

Безпределността е във всичко, включително и в нашето разбиране за строежа на Космоса и за неограничеността на голямото неизвестно —

материята, от която той е съставен и чиито свойства и видове само частично са открити от съвременната наука.

Мисълта е материална, виденията са материални, Тънкия свят е материален. Материални са и Висшите светове, включително и Огненият свят.

Недопустимо е повече невидимата за окото реалност да се отнася към областта на свръх естественото и отвъдното. Има изучено и постигнато от човека, и още неизучено и непостигнато от него.

И недостижимото днес ще бъде достижимо утре, когато съзнанието ще бъде достатъчно разширено и готово. Завесата на космическите тайни ще се вдигне за човека. Тя ще бъде повдигната от науката.

Следите на изминалите животи са отпечатани в Чашата.

Животът е непрекъснат и спомени от него са съхраняват в Чашата, макар че съзнанието (обикновеното съзнание) на човека не може да възстанови миналото в пълния му обем и без прекъсване.

Малцина се замислят за произхода на творческите образи на мисълта и за това как, от какво и в какво се зараждат образите на мисълта. Ако всичко е материя в различна степен на тънкост, това означава, че и мисълта е материална, както, между другото, са материални и всички останали, включително и най-висшите прояви на живота.

Материално означава съществуващо, т.е. притежаващо битие.

Светът на Светлината и Огненият свят са най-висшето, което е достъпно за познанието на човека. (Външна бележка: вж Съвременната квантова теория за енергийната същност на материята)

Много стъпала трябва да се изкачат, за да се достигне до тази сфера.

Трудността е в това, че пребиваването там или допирът до нея изисква да бъде оформено до известна степен огненото тяло на човека. А това е възможно едва след пробуждането и разгарянето на центровете чрез придобиване на определени качества на духа, които са форми на проява на огнеността на духа и са носители на тази огненост.

В своята същност светът е огнен. Човекът също е огнено същество и всички процеси в него също са от огнен характер.

Даже обикновените вкоренени привички не са нищо друго, освен кристализирани отлагания на огъня.

Още повече това трябва да важи за качествата на духа, но за разлика от непотребните и спъващи издигането на духа привички на ежедневието, огнеността на утвърдените качества на духа се характеризира с устойчивост и постоянство.

Затова придобиването и утвърждаването на такива огнени качества, като любов, преданост, твърдост, мъжество, устременост, безстрашие и други от този род, ще бъде като изграждането на огнена стълба за духа, издигаща го нагоре, към осъзнаването и възприемането на Огнения свят.

Огнените чувства ясновидство, ясночуване, ясноразбиране се основават на отварящите се огнени центрове и се отличават от астралните чувства на медиума с това, че волята на човека управлява собствените огньове, докато медиумът представлява безволна жертва и проводник на енергиите на низшите слоеве, които той не умее да управлява, тъй като е лишен от тези качества на духа, които са показател за една или друга степен на овладяване на вътрешните огньове.

Когато се говори за качества на духа се има в предвид именно овладяването на собствените огньове.

Аурата на човека и нейните излъчвания са също явления от огнен порядък. Аурата пламти от взривовете на бурните вихри на астрала. Да се научиш да ги управляваш, означава да се овладеят низшите огньове в себе си.

Речта също е огнен процес. Всяка дума е огън. Фотографирането на тънките енергии ще покаже, че всяка дума се съпровожда от огнено избухване, пробягващо по нервната система и предизвикващо огнена реакция или въздействие преди всичко върху собствената аура на говорещия.

Да се обуздае словоизлиянието и да се утвърди контрол над всяка произнесена дума, ще бъде победа и овладяване на огнената стихия в себе си.

Откъде е разцветът на науката и техниката, на изкуствата и на мисълта ? Нима може да се почерпи нещо от нищо ? Всички черпят от пространството. Творческият процес на съзидание и откритие се осъществява с посредничеството на пространството а идеите произлизат от сферите на творческите прообрази на Световната съкровищница на планетата.

Нима атомът е измислен от човека? Нима атомната енергия е плод на неговите ръце?

Нима съкровищата на Космоса и богатството от пространствени идеи и мисли са създадени от човека, почерпил своите находки от този непресъхващ извор?

Да! Човекът е роден творец, но в него няма нищо свое, а всичко взема от това, което му е приготвено от началото на времето. Това трябва да се разбере и да се знае, за да не се превъзнася човек в своето самомнение.

Човекът е част от света, висше създание на Космоса. Той не е създал сам себе си, но е израствал и се е развивал в съгласие с космичните Закони, които не са били създадени от него.

Той разкрива тези Закони, но не той ги установява. Той живее в рамките на тези Закони и, познавайки ги и възползвайки се от тях, твори.

Продуктът на неговото творчество е резултат от сътрудничеството му със Законите на заобикалящия го свят. Човекът е сътрудник и сътворец.

Материята в различните си състояния е разлята в безпределността на Космоса и сферите на нейното разпространение, както и градациите по тънкост, не могат да бъдат обхванати от съзнанието на човека.

Много тайни все още крие пространството за човека.

Много тайни съдържа в себе си това, което хората наричат материя. Всички чудеса са в нея, тъй като извън нея няма нищо достъпно за духа и материята е в основата на всичко: и в това, което е горе, и в това, което е долу.

И в мислите, и в чувствата е отново тя — материята на мислите, материята на чувствата, материята на висшите емоции и материята на нисшите страсти.

От материята няма къде да се избяга. Затова Ние сме материалисти в най — широкото и неограничено разбиране на тази дума.

Не ограничавайте с нищо материята и нейните прояви.

 Всичко, което възприема съзнанието и всичко, което е достъпно за постигане, е материално.

Това, което е нематериално, не съществува нито за човешкото съзнание, нито в пространството; нито в съзнанието, нито извън него.

Противопоставянето на духа и материята е нелепо, защото и духът на човека е материален. Само че категорията на тази материя или формата й на проявяване е различна от обикновената форма.

Но различието не е по същество, а е по форма. Духът не може да бъде противопоставен на материята така, както се противопоставят северният и южният полюс на Земята, или полюсите на магнита, или полюсите на електричеството.

Светът е материален. Духът е материален. Нематериално е само нищото, т.е. това, което не съществува в природата.

За своето проявяване, на какъвто и план да се осъществява това, духът се нуждае от съответна по степен на тънкост материя.

И най-висшите прояви на духа са материални. И най-високите Духове, дори и на будхически план, са облечени в материя, макар и от най-тънък порядък.

На духовен план за всички видове материя има специални наименования, които сега не могат да бъдат обсъждани.

Само в такова разбиране може да се приеме разделянето на дух и материя. Твърде много изопачения са се натрупали от неправилните представи както за духа, така и за материята; както за духовния, така и за материалния свят, ако приемем условно това разделение. Духът и материята са двата полюса на едно и също нещо, неотделими един от друг, като двата края на една пръчка. От единия до другия полюс е прекарана съединителна линия, съставена от различните градации на материята — от най-плътните до най-тънките, невидими за земното око и неизвестни още на науката. Всички видими и Невидими светове се намират в пределите на тези два полюса и да се говори за нематериални явления е също толкова нелепо, както и да се говори за нищото. Така че, чудеса няма и никога не е имало; смърт няма и никога не е имало — има само смяна на формите, обличащи зърното на съзнанието; и няма нищо, което да не е облечено от материя в една или друга степен на плътност или разреденост.

Телата на Планетните духове, даже и Най-височайшите, също са облечени в материя от светлина. Трябва да се каже на материалистите от миналите времена, че представата за богатството и разнообразието на материята в тяхното бедно въображение е дотолкова далеч от действителността, колкото Вечността превъзхожда краткостта на настоящия момент.

Четирите състояние на материята: твърдо, течно, газообразно и лъчисто — се повтарят на всички планове на битието. Те, всъщност, са общо седем, но трите най-висши са дотолкова отдалечени от нашето разбиране, че за тях не се налага да се говори сега.

 Четирите стихии: земя, вода, въздух и огън — са форми на изразяване на живота на материята. Те се повтарят и на по — високите от земните планове, но видоизменени в съответствие с особеностите на плана.

Така например в Тънкия свят могат да се видят и планини, и равнини, и морета, може да се усети и стихията на въздуха, но всичко това е в преобразено състояние. На всеки план, трансформирайки се и изтънявайки, материята преминава съответстващи на плана изменения, придобивайки все по-голяма светимост и подвижност. Разбира, се става дума за положителния полюс на битието, защото и бездната, т.е. отрицателния полюс, също има свои закони. Но те не ни интересуват.

На земен план човек преобразява света с ръцете си и с механична сила. На висшите планове машини няма. Ръчният труд не е необходим. Но труд има и там. Също и творчество. Има и строителство, и преобразяване на живота. Но там всичко се върши и движи от мисълта.

Чрез мисълта се създават формите и условията, в които човек живее. Тук има градове, жилища и други материални условия, плюс психическото състояние и вътрешния живот на човека.

Същото е и там, т.е.външното обкръжение на тънкото тяло, плюс неговият вътрешен живот. Разликата е в това,че вътрешното състояние, по закона на магнетизма, обуславя и външното обкръжение Законът за съзвучието и съответствието е в постоянно действие.

Той действа и тук, но без изразената подвижност на Тънкия свят. Сънищата на пияницата и престъпника са различни от сънищата на подвижника или героя. В сънищата се изразява и отразява тънкото състояние на съзнанието. Сънищата на отворения за знанието са пронизани от Светлина. Човекът е магнитен център, привличащ на всички планове към себе си условия по съответствие. Дори кармата е съзвучна с условията и стремежите на духа.

Човек може да бъде много силен телом, но слаб духом. Може да бъде силен духом, но слаб телом. Може да бъде силен и духом, и телом, или слаб и с едното, и с другото.

Слабостта или силата на тялото е временна, но слабостта или силата на духа преминават, отслабвайки или усилвайки се, от живот в живот. При овладяването им немощите на тялото се подчиняват на волята и нямат възможност да господстват над живота на духа.

Целта на еволюцията е да създаде съвършено физическо тяло, като обвивка на духа и да достигне възможната степен на съвършенство на духа.

Еволюцията на физическата обвивка се състои в нейното разреждане и изтъняване. Паралелно с еволюцията на планетата и изтъняването на нейната материя, ще изтънява и плътното тяло на човека. Астралът с висока плътност ще бъде новата обвивка на духа, на мястото на физическото тяло. В седмата раса на седмия кръг човешките тела и тялото на Планетата ще достигнат степента на тънкост или разреденост на Невидимия свят.

 Съществуват много населени светове, невидими за физическото око, с различна степен на разреденост и там, където за окото е празно пространство, там кипи съответният живот, недостъпен за наблюдение с обикновените чувства. Много обиталища има в Космоса за човека.

Видимият свят е само една безкрайно малка част от Невидимите светове. Видимата Вселена е само един разрез в една плоскост на безкрайните светове на другите измерения. Да, материята е вечна; да, количеството й е неизменно; да, една форма на енергия преминава в друга, но трансформацията на един вид материя в друг по скалата на огненост, в насока към Материя Матрикс, почти безпределно разширява нейните градации, а също и възможности. Областта на материята се смята за сравнително изучена от науката, но това е най-дълбоко заблуждение.

Тайната на материята е толкова дълбока и огромна, както и тайната на човека, и тя се разкрива и разгръща крачка по крачка, стъпало по стъпало пред познаващият я дух, по безкрайният път към безпределното. Духът и материята са само двата полюса на едно и също Нещо: познаваемото и Познаващият, творимото и Творецът, изменящото се и Свидетелят на тези изменения, като едното без другото не може да се прояви. Духът без материя, макар и най-тънката, е нищо. И понеже духът е Огън, материята без Огън, без своята огнена същност, също е нищо.

Цялата книга...