1 ноември 2016 г.
ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)
БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
ТЕРОРИЗМЪТ
(Лекция 1)
Ислямът и тероризмът – това е инструмент на Божия Гняв.
Апостол Павел казва: Мъдростта на целия свят е безумие пред Бога.
Ислямът казва: Който е изоставил Аллах, той се е самопогубил. Аллах е контролиращият всяко нещо – Той се разпорежда за всяко нещо и за всяка подробност. И казва Ислямът: Срещу културата на злото, ние обявяваме Свещена война.
И сега, да видим какво казва Бог в Исайя: И гневът Ми ще бъде гибел срещу тях.
Йеремия (Библията): ... Които Аз ще поразя в гнева Си и в яростта Си, и всички техни злини... И още, пак в Исайя, Бог казва: Повиках още силните Си, за да извършат гнева Ми.
И така, продължавам. Какво казва Христос: Да не мислите, че дойдох да туря мир на Земята? Не. Не дойдох да туря мир, но нож.
Йов казва: Ще пият от яростта на Всевишния.
И отново Исайя: Правя мир, творя и Зло.
И казва: Аз Господ съм, Който прави всичко това.
И отново в Исайя: Няма мир за нечестивите – говори Господ...
За гнева има около 154 стиха в Библията, които показват Неговия Гняв.
Само да обясня. Неговият Гняв произлиза от Съвършенство – тъй като Той не търпи застоя, и Той изпраща този Гняв на всякакви нива: земетресения, наводнения, тероризъм – и всичко това са изчисления на Ангелите на Съдбата: те действат навсякъде.
И така: една част от Древната Сила на Бога се е превърнала в Зло и в тъмнина – така е пожелал Бог в миналото. Защо? За да заличава всичко, което не е Божествено, което не е Бог. И още нещо: има граници, които Ислямът не трябва да прекрачва. Там, където Бог не е позволил да се убива (има случаи), а терористът иска – тогава се случва другото: Духовете, които ръководят всичко (има много случаи такива), натискат копчето и бомбата избухва в него. Преди време трима терористи искаха да убият определени хора – и тримата умряха поради уж „погрешно“ натискане на копчетата. То няма „погрешно“. Както ще видим, случайностите са предопределени.
Тероризмът, макар че е Божият Гняв и Божия Воля, също ще бъде наказан от Божията Воля – това друг път ще го обяснявам.
Но тука ще кажа нещо: има терористи, които много прераждания ще бъдат осакатявани; има терористи, които няма да бъдат пипнати с пръст – те са изпълнявали Божията Воля, искали са съвместно с Него, без своя намеса. А другите са посегнали от омраза към другите, тъй като не са обикнали враговете си, не са обикнали хората – те ще носят своята участ.
Ислямът казва: Всички арабски държави, които се поддават на корупция, са врагове на Исляма и на чистата вяра. В нашата вяра – казва Ислямът – няма лицемерие. Това означава, че тероризмът ще стане много по-опасен и от атомната бомба. Защо? Защото той е част от Божия Гняв в действие, макар и малка част.
Ще обясня. Бог движи всяка сила – и Бог я сковава. Той може да скове всяка буря. Той връзва; Той развързва. Без Бога, всяка сила става слаба или пасивна. Поначало силата на атома не се намира в атома и не принадлежи на атома – това е сила на Бога. Кабала казва: Бог управлява всеки атом. Атомът няма собствена сила. Но когато Бог е вътре в атома – Окултизмът казва – това е вече армия от сили. Който си мисли, че „случайно“ е бил близо до бомбата или до катастрофата, нека да знае, че случайностите са предопределени.
Накратко ще обясня, преди да продължа. Ангелите на Съдбата закарват хората близко до катастрофата и до бомбата. Тези, които трябва да умрат, са близко – може и да са по-далече, но то е изчислено; други са по-далече, а трети са съвсем далече. Тези, в които се е явило зрънцето на развитието, те са далече – пак трябва да са там: пак трябва да видят, пак трябва да обещаят нещо, пак трябва да преосмислят, но те са по-далече. Случаят с онази англичанка, която иска да се качи в самолета, но кученцето избягва и тя се отказва, и после самолетът катастрофира. Хората казват: „Тя си обича много кученцето...“. Но Ангелите на Съдбата действат по многобройни начини, внушават – най-различни и странни начини: те са там, за да изпълняват Божията Воля.
Бог е Абсолютно Справедлив и точно затова е много строг и много тотален. Бог е, Който сломява гордата сила на всяка държава. Той е Поразителят – а не бедният и слаб тероризъм. Всичко е План на Бога и всичко е в Неговите Ръце.
Тези, които се борят срещу тероризма, увеличават неговата сила, която ще ги провали в бъдеще. Те посяват бъдещи войни и бъдещо посяване в Мрака на самия Бог – Бог ще ги въведе в Мрака, защото те не знаят срещу Кого се борят. Тука Божият Гняв действа строго по Закона на Истината, Правдата и Кармата, защото Той познава миналото на всяка душа. Ти може да я наричаш „чиста“, „чисто дете“ – Бог знае вътре какво става и какъв път е избрала тази душа. Той иска тези души да се поучат и да се върнат към Него, а те Му обявяват война. Всяка държава, която става все по-материалистическа, все по-тъмна – тя ще привлича разрушението, казано по друг начин: скритата Божия Сила. И това е жестът на Бога, това е лечението. Бог допуска едно зло да порази друго зло. Всички земни хора и народи са омаловажили Бог и биват наказани. Тероризмът е само едно малко „милване“ и припомняне, тъй като Бог може да направи много жестоки земетресения и наводнения. Той даже не се нуждае от тероризма: всичко е в ръцете Му... защото това е Негова Милост. Той може да помете държавата цялостно, а не както действа бедният Ислям. Например едно могъщо земетресение, което е много над мярката, много над 10, може да порази всичко... И тогава хората щяха да се молят за тероризъм. Тази обсебеност от физическото оцеляване е много голяма дупка. То прави хората уязвими и пропаднали, защото те стават привързани. Ако не беше тероризмът, Бог щеше да покаже много по-строго лице: много по-опустошително, в сравнение с което тероризмът прилича на малко слънце – и ако тероризмът не излекува безумието на държавите и света (които вървят по пътя на Черната Атлантида бавно и сигурно, тъй като прогресът не означава развитие), тогава ще се яви Той – а тероризмът, в сравнение с Него, е като малко цвете. Горко на тези, които казват, че разбират това, и си мислят, че могат да живеят, както си искат и своеволно. Защото извън Неговата Воля е смъртта. Погрешният, неосъзнат живот е път срещу Бога – това са поразени съзнания, отровени: те са носители на бъдещото израждане, от което Бог иска да ги предпази, от бъдещия застой. Но и терористите – както казах – също ги чакат тежки прераждания, голяма част от тях. Засега Ислямът е съдбата срещу глупостта на света, но Бог и на него ще покаже, че това не е Пътят. Пътят е даден от Учителя, той е конкретно: Любов, Мъдрост и Истина – това е Пътят, който надраства всички тези неща. Светът, и без тероризма, пътешества към смъртта и към застоя – това си е старият път. Чрез тероризма, Бог е Рушител. Защо? Защото иска обновление и възстановяване. Само Бог може да „заключи“ тероризма, но засега Той го е „отключил“. Древният тероризъм е започнал още в Атлантида, от един съюз на пратуранците и марсианците – това се е случило във втората подраса. Без тероризма, това безогледно и алчно зло щеше да се шири безкрайно.
Тука само за малко ще вмъкна: една от причините за падението в Атлантида е, че много духове, изостанали, са започнали да се оплакват от изобилието, станали са недоволни от изобилието. По-късно се явява египетска поговорка, която казва, че изобилието е проклятие за неподготвения човек – и винаги така е било. Изобилието е проклятие за неподготвения човек.
Властта е много тежък и внедрен паразит от миналото, който се е опълчил срещу самия Бог – но Бог всякога поразява. Така са изчезвали земните цивилизации, болните цивилизации; докато истинските цивилизации само са се завръщали в Него – те никога не са изчезвали, те се връщат в Него. Докато има алчна човешка политика, тероризмът ще работи. В сравнение с голямата алчност, тероризмът е малкото зло. И сам Йоан казва: Всичко е от Него, всичко е чрез Него – и без Него нищо не е направено. Бог може и без тероризма да атакува лъжата и застоя: достатъчни са – както казах – тежките земетресения, тежките наводнения; но Той знае какво да избере и какво да прави.
БОЖИЯТ ГНЯВ
(Първа идея за размишление)
Много е трудно да се разбере, че Божият Гняв е спасяваща Милост. Божият Гняв е Строгостта на Бога – и това е в името на развитието. Не съществува в света такава армия или държава, която да има шанс срещу Божия Гняв. Ако Бог е на страната на една малка държава, две големи държави, ако се опълчат срещу нея, нямат никакъв шанс. Такива неща се случиха в Афганистан преди години: нито руските армии, нито американските успяха. Бог беше на страната на тези идейни хора, а това е старо място: Афганистан е старо, Атлантско място – място на войни, където вòините знаят какво правят.
Окултният закон гласи: Ти страдаш, за да се преобразиш – а не да оглупяваш все повече и все повече. Божият Гняв изхожда от Неговото Съвършенство, а не от слабост.
Ще обясня. Бог има Гняв само към застоя и към невежеството. Бог се гневи, когато иска да пречисти затъващите съзнания. Този Гняв е съвършен и благороден, за разлика от земните хора, от дяволите, от демоните – техният гняв не е съвършен. Този Гняв е Съвършена Сила и действащ Промисъл. Този Гняв е силата, която е над всяка власт. Държавите, политиката и църквите са голямо падение и отделяне от Истината. Истината е убиец на всяко зло и на всяко падение. Както казах: тя винаги атакува застоя. Бог е дал живот – но тези, които не са избрали Истината и развитието, сам Бог им отнема живота. Забележете! Сам Бог става Зло, за да спаси живота и да го върне в другите прераждания.
И така: Бог допуска Гнева, защото Неговият Гняв е Любов и защото желае развитието. Божият Гняв е велик Очистител и Водител – за тези, които го разбират. Божият Гняв е – Ислямът го нарича – Коригиращият и Управляващият, Управляващият света. Всичко е в Бога – и вън от Него не могат никога да се взимат важни решения. А погрешните решения Той ги допуска, за да се изстрадат те и да дадат своя плод. Плодът е, след време, разумността.
И така: Божият Гняв е насочен срещу всички, които са умрели за своето развитие – това е всичко нечисто, което е изгубило своя Път. Застоят е посегателство на Бога и на развитието: нещо, което сам Бог не допуска. Спасението от тероризма е Живот в Бога – няма друг път... Живот в Бога. В тероризма има проповед на Божия Гняв, но не всеки може да го разбере. Бог не е само Любов – Той е и строг Закон. Когато Божият Гняв те разрушава, Той иска нещо в тебе да се възроди – и това е Пътят към Бога. Божият Гняв крепи света и Вселената: без тази скрита Любов, те щяха да бъдат погребани. Взривната енергия е силата на Божия Гняв, Бог я ръководи – и нито един терорист не знае точно как ще избухне бомбата, какво ще се случи и къде ще се развият нещата: той няма никаква представа. Божият Гняв показва, че човечеството е болно. Който осъжда Божия Гняв, той си прави тежка присъда. Бог е сурова Справедливост. Божият Гняв иска да те освободи от прекалено дългата верига погрешни прераждания. Бог е Единственият Извършител – Ислямът не може да извърши нищо. Той е само малкият, външен инструмент на страшната и велика Божия Сила. Ако Божият Гняв се обърне срещу тероризма, той ще прилича на слама срещу огън. Близо до взрива са всички предопределени хора.
Божият Гняв ще излекува света. Засега Божият Гняв ще остане неразбран. Този Гняв унищожава, защото пречиства. Бог е Разрушителят – а не тероризмът. Защо? Защото Бог е Обновител. Материалните загуби за Него нищо не струват в сравнение с изкривеното развитие и падението в словото и изкривените понятия.
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
(Лекция 2)
Великата Ерес, сиреч Богомилите, означава преведено Великата Истина. Бог изпрати Истината в света – и светът, и Църквите я нарекоха „ерес“. Да не приемеш Истината – това е живо падение, това е отричане на Бога; а после, да се правиш на „вярващ“ – това е вече двойно лицемерие. Да се отречеш от Бога и да мислиш, че си „вярващ“ – това е чист грях. Това са души, потънали в материята, и Бог им изпраща Истината – Великата Ерес: подава им ръка, но те държат на смъртта и на греха, а не на Възкресението. Странно е да се молиш и да си отрекъл Божията Истина. Но кой може да излъже Великия Бог? Отреклите Истината са умрели – те са избягали от Бога и много дълго ще умират, докато разберат Великата Ерес, Великата Истина. Великата Ерес е Царство Духовно, а не някаква религиозна заблуда. Това е Царство от истински Служители, доказали себе си в многобройни прераждания.
Когато Бог е избрал кладите за Богомилите, Той е знаел, че Дяволът не може да издържи на огъня. Дяволът има стар страх от огъня.
Нека да ви кажа, че има два вида огън – казва Учителя: единият – външен, другият – увеличен, двоен, чрез силата на Духа. Тъй като огънят е произлязъл от излъчване на Духа, Той може да влиза и да го усилва вътре, а може и да го премахва и тогава той става безопасен например за нестинарите – може да го намалява почти до изчезване. Това се ръководи от Духа – и когато увеличи вибрациите си, може да го увеличава. Това е работа на Духа. Има предание, което казва, че Дяволът е много издръжлив, но когато Бог го поставял в огъня, там не издържал и се провалил. Говоря за този огън, който е усилените вибрации на Духа.
Великата Ерес – това Великата Любов на Бога. Тук Бог изпрати истински образци, които да посочат Пътя на другите, и те показаха какво е Вяра на кладата. Тази Вяра отново остана неразбрана, но няма значение: Бог показва. И поради това много хора и народи „пламнаха“, защото Ереста беше Пътят към Бога; но тези, които бяха мъртви, отрекоха Бога и Неговата Истина – както казах: нарекоха я „ерес“. Посланието беше разбрано само от Живите хора: то не беше за мъртви хора, то беше за Живите хора.
Без Великата Ерес, светът беше в голямо разрушение, защото църквите бяха гробища – това са думи на поп Богомил: църквите отдавна са гробища. Великата Ерес разтърси света, защото това беше Бог в действие: Бог, работещ във верните Свои Синове. Верните на Бога действаха и „запалиха“ света. Така Великата Ерес показа колко силна и необятна е Любовта на Бога към хората. Великата Ерес показа, че Бог има много верни Служители, които умират на кладите с радост. Никакви стенания, никакво плакане: с голяма радост, голяма Любов към Бога, към своя Баща. Защото те Го познават от много прераждания. Те знаят за Кого живеят и никога не правят грешка да посветят живота си на семейство, народи, деца или някакво оцеляване, или професии. Това са истински Духовни хора, истинска цивилизация – никога не е била разрушавана и няма да бъде. Тя само слиза и се завръща. Такива хора Църква и религия не може да ги отклони и да ги заблуди.
Великата Ерес беше Божие Присъствие на Земята, Присъствие на Вечността на Земята – но болното земно съзнание я отрече. Както виждате, Великото е просто, но това не пречи да остане неразбрано.
Богомилството беше Тайна на Живия Бог. Чрез Великата Ерес, Бог искаше да каже: Ето го Пътя към Мене! В това число, много жени и деца са умирали на кладите и са били горени, приели са дълбоко тази участ – обучени от Богомилите. Великата Ерес – това е Духовна цивилизация, стигнала до Бога и заживяла в Него. Това беше Чисто Духовно Знание, но то беше горено, защото за света то всякога е било опасност. Както съм ви казвал: светът е място на не-Истината. И винаги, когато се яви някаква Истина, тя е опасност, защото светът е място на не-Истината, т.е. – на които не им е дадено... На които им е дадено, ще ме разберат, а на които не им е дадено, ще се учудят и няма да разберат.
Великата Богомилска Ерес, която е отречена, и сега живее в Бога – в тази Ерес няма животинска природа, няма и зло – отдавна са преодолени тези неща. Във Великата Ерес няма Дявол: има само Бог и различаване. Учителя казва: Дяволът е силен в религията, но в Любовта е слаб. И така, Истинското Знание на „еретиците“ е станало тяхната Свобода.
Поп Богомил казва: „Чудех се как може грешен свещеник да прощава грехове“. Великата Ерес показва, че вътре в самото време има Вечност.
ВЕЛИКАТА ЕРЕС
Продължение
(Втора идея за размишление)
Вечните винаги принадлежат на Бога, а другите се обучават на Земята. Великата Ерес показа докъде са стигнали чистите и предани Души... Тъй като има преданост донякъде – има и Абсолютна Преданост. Богомилите са Духове, които са преодолели отдавна света и неговите капани. Това са Души, които са станали храмове на Бога и наистина Бог е заживял в тях.
Чистите знаеха Пътя и затова пронизаха кладите. Чистото Богомилско сърце е мощно сърце, защото отдавна то има Божия подкрепа.
Великата Ерес е Духовна държава, живееща в Бога, в Обетованата Земя. Великата Ерес – това са Души и Духове, докоснати от Истината. Истината винаги е била опасност за този свят. Но Великата Ерес успя да повлече много хора. За да разбереш Великата Ерес, или Истината, трябва да имаш Духовни очи, очи от друг свят.
Бог изпрати Великата Ерес, защото Църквите не бяха Пътят към Бога, те бяха в застой. Бог подаде ръка и на Църквите, дори искаше и тях да събуди – но те отново се отрекоха от Него и потънаха още в по-голям застой. Не е лесно да се събудят изключително дълбоко заспали души. И Учителя на едно място казва: „Кои са те?“ (Свещениците по света.) „Тези, които навремето са разпъвали Христос.“ Това са те. И сега им е даден шанс да се изкупят. Дали ще се изкупят – това е друг въпрос. Тук-там има и пробудени дори и сред тях. А по време на Богомилите е имало много свещеници, които са станали Богомили: напускат Църквата и стават Богомили.
Бог искаше да покаже, че Богомилската Чистота е по-висша от всяка Църква, от всеки храм, от всяко светилище. И наистина, кое светилище може да се сравнява с Чистото сърце? Кои станаха инквизиция? Хора, които живееха в застоя. Какво се роди в тях? Какви същества се раждат в застоя? Отговорът на Окултната Наука е: чудовища. И сам Бог искаше те да видят себе си, Той им направи показ: те да огледат себе си, своя вътрешен свят; и те написаха своята карма за дълго време. Умът няма Душа – той е старо чудовище и той води хората от дявола към демона, и точно затова Бог изпрати Великата Ерес: за да спаси човешкото от дяволското и от по-тежкото – демоничното.
Само за малко ще се отклоня: Симеон Антипа – един от най-големите пазители на Богомилската книжнина и архивите, от най-големите предани ученици на поп Богомил и на Боян. Той е бил рязан парчета по парчета, бил е горен, езикът му – отрязан с ножица, въглени в очите и т.н., за да каже къде са архивите. Нито една дума! Нито една дума къде са тайните книги на Богомилите. Страшна Вярност, страшна Преданост! Такива Същества в следващите животи се раждат Мъдреци, неуязвими, доказали своя Чист опит, Мъдрия опит – не човешкия; и те вече живеят в други измерения, и никой не може да разбере какви са те и как действат: методите вече са други.
Бог искаше да им каже, че материята е вторична и че тя е заробваща, но те не Го разбраха и отново се самоунищожиха, както и когато не разбраха Христос. Богомилството е вглъбено в Бога и никога в религия и Църква – забележете! – то е Учение, вглъбено в Бога, не прави грешка да се вглъбява в религия и Църква. На кладата Великата Ерес се изкачи в своето Космическо и Чисто Съзнание. На кладата беше отстранено цялото човешко мислене и човешкият живот; човешкият живот беше отстранен напълно в името на Духовния живот. Тука Богомилите придобиха Нова реалност, Нов начин на живот и така в следващите си прераждания те са избавени от дългия път на еволюцията. Говорим за стотици и хиляди прераждания, хиляди години, тъй като те съкратиха чрез особена, изключителна Любов към Бога, спасиха се от еволюцията, влязоха в развитието и се отделиха от прекалено дългия път – т.е. еволюцията е свързана малко или много с човешкия застой. Учителя казва: При еволюцията няма гаранция в следващото прераждане дали ще си човек, или животно. И казва: Много хора има, кандидати за животни – и животни, кандидати за хора.
На кладата Любовта изпревари времето и цялата илюзия на света. На кладата Великата Ерес стана част от Вечната Любов. Тези, които са навлизали в огъня на кладата с голяма Любов към Бога, усещали изключително Дълбок и Древен Покой – Тайно Бог е бил с тях. Разбира се, тази увереност може да дойде само от Бога: сами по себе си те нямат тази сила, увереност и устойчивост – но при Единство с Бога, нещата се променят. Такъв Дълбок Покой Древен, че те не са могли да го опишат, защото те усещали, че Бог реално се слива с тях – това е тяхната награда – и ги изпълва със Себе си. Случвало се е Великото Единство на кладата, без да разберат другите за какво става въпрос. Срещата с Бога на кладата е несравнима с нищо на света; няма по-дълбоко събитие, което да се случи, от това Единство. За Богомилите тази среща е била по-важна от света и по-ценна от живота, защото Богомилите са Небесни жители, а не земни: точно затова те са наречени Богомили, мили на Бога – това, което Презвитер Козма въобще не е разбрал, няма и как да разбере. Кладата беше метод за придобиване на Безсмъртното и Духовно тяло – Свободното тяло във Вселената.
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ
(Лекция 3)
Той се казва Йохатор Дарат. Изключително име и няма да го коментирам. Ще говорим за него.
Истинското Знание не общува с хора, а само с Духове. Това Знание е Таен печат. То е само за тези, които са създали Бог в себе си.
Истината, и като убива, помага; лъжата, и като помага, вреди. Ако Истината слезе върху религията, религията ще умре от втора смърт, вътрешна смърт, тъй като тя не може да понесе Истината. Истината е забулена, за да предпази човека от смърт, но на Истинния човек тя постепенно и малко по малко се разкрива, като така и го съхранява. Сърцето на Истинния човек не е човешко – то е Духовно сърце.
Не-отдадените на Бога хора образуват старата тъмнина, наречена „човечеството“ – те са подведени по пътя навън. На тях не им е позволено уединение и навлизане към собствения Център, към Бога – те са увлечени навън. Това тъмно човечество е изгоряло, самоумъртвило се е в погрешен стремеж. Това човечество е изгубило Царството отвътре и затова никога няма да има Покой: нито тука, нито в другия свят.
Любовта е – казва Шестият Старец – Древната изгубена Земя. И когато хората са я изгубили, създала се е външната Земя.
(Ще обясня накратко. Човек може да има къща – но ако той няма Чисто сърце, ако няма Душа, той няма дом: има къща, но няма дом – няма уют, няма убежище в себе си. Такива хора – казва Учителя – когато умрат в другия свят, са като призраци: нито са в другия свят, нито в този. Никой не ги иска – и те висят като призраци и се чудят какво да правят. Нямат дом.)
Тъмните хора винаги ще се лекуват с падение, но Бог обича дори и провалените хора. Той е Дълготърпелив и дълго ги чака; защото, без Душа – казва Шестият Старец – не може да се живее повече от осем милиона години. Това е крайната мярка да живееш без Душа. Всичко, което е било против Любовта, е изгубило своята Душа. Любовта не е създадена за хора, но за Души – Духовни и Съкровени.
Ако в света нямаше зло, пречистването нямаше да може да се случи.
Бог е съставен от Любов, от Истина, от опасност и от Сила – казва Шестият Старец.
Бог е Велик Поразител. Колко цивилизации, народи и същества са били унищожени, защото са се отделяли от Истината и светът е ставал тяхна опора. (Един египетски жрец обяснява как песъчинките могат да се превърнат в армия – жреците могат да ги задвижат, да ги превърнат в армия и да потопят вражески сили, градове, хора, животни и т.н. И наистина има такива неща: има потопени под пясъка многобройни градове, поради погрешния път.)
За да те пази Силата, никога не отключвай себе си и за най-малкото зло.
Любовта е външната Тайна на Бога, а Истината и Строгостта са Неговата вътрешна Тайна.
Божият Глас е тих, мек и всесилен.
Страданието е великият дар на света – то е Велик грабител. То ще ограби злото, след време – от света и от човека.
Това, което светът нарича „добро“ – това е старо зло. И доброто, и злото – казва Шестият Старец – са се провалили в Истината. (Днеска обяснявах в един разговор, че добрият човек е далече от Истината; чистият човек е близо, но не е още в Истината. Истинният човек е нещо друго, Любещият човек е нещо друго.) Ако добрият човек има честен стремеж към Истината, крайният срок на изцелението на неговото добро е до три хиляди години. (Ако има честен стремеж – иначе ще си остане в доброто.) Добрият човек е човек на света, а не на Истината – и той никога не става Син на Бога. Добрият човек също се намира в илюзорното знание.
Най-опасната сила в света никога не е била злото. Най-опасната сила в света е винаги Истината. Нито злото, нито доброто могат да понесат Истината. Само Любовта може да я понесе, и то – до определена степен. Истината е Дарът на този свят, за да се спаси човекът от себе си.
ШЕСТИЯТ СТАРЕЦ:
СМЪРТОНОСНОТО ЗНАНИЕ
Продължение
(Трета идея за размишление)
Смъртоносното знание – кое е това? Той казва: Истинското Знание. Смъртоносното Знание носи живот, а земното знание носи смърт.
Светът не е мястото на Живота; Животът е скрит в Истинското Знание, а за света това знание е една опасност. Смъртоносното Знание е смърт за света. То позволява да видиш Бога и да се отделиш от света, т.е. от мъртвото място. Доброто е опасност за човека, която той, самият човек, още не е проумял.
Истинското Знание е унищожител на всичко човешко. В Истината – казва Шестият Старец – няма човешка природа: само Дух и само Истина.
Смъртоносното Знание е Истина, която ни разкрива Свободата и Несътвореността. В Смъртоносното Знание е нашето Спасение и нашето Възкресение, но това не е за умствени хора и за религиозни хора. Бог е строга Истина и затова са изчезвали всички земни същества и цивилизации. А Духовните и Божествените – винаги са си оставали в Бога: те само се завръщат. Другите дълго се прераждат или чакат. (Някога има борба за прераждане, тъй като нито родителите искат да вземат тази душа, нито тази душа иска да слезе при определени хора, защото те може да са й врагове. И затова някой път се случва абортът... но това е друга тема. Душата бяга, но когато втори път я изпратят, тя не може да избяга, защото има да решава решения, има задачи – и те я натикват да се роди без избор, за да може да се справи със своето минало и някога да стане благословена.)
Бог е Велик Поразител на всичко не-Истинно. Ако Истината не унищожи човека, от него нищо няма да произлезе. Но Истината трябва да го е избрала – иначе човек си остава в ръцете на смъртта. Да бъдеш избран от Истината за унищожение – това е най-великото благо, казва Шестият Старец. Защото Истината не избира земни и мъртви хора – те не са живи за Истината и тя не ги иска. Истината е смъртоносно Знание за света – ето защо в света царуват лъжата и полуистините. Истинското Знание е излизане от света – мястото на мъртвите.
Добрият човек живее в света, истински добрият човек живее в света, а не в Бога – защото доброто не е мярка за Истината.
Всяко лъжливо и полуистинно знание се самопоразява.
Истинското Знание е затворена книга за света.
Истината, самата Истина – казва Шестият Старец – е най-Древният заблудител на нечистите хора. Тя не ги допуска, тя ги оставя в заблуждения, тя ги отделя от себе си и заблужденията им стават плът и кръв.
Земните хора са от старата тъмнина, от стария свят. Те са останки. Те са станали земни поради изопачаването на Истината. Бог движи Древната тъмна сила, за да донесе чрез нея събуждане и оттам – Истинското Знание, което е Пътят към Възкресението: Възкресението, чрез което да се спаси светът и хората от древното изопачаване на Истината. Без Истината – казва Шестият Старец – всички дарби (става въпрос – без изключение), всички дарби са зло. Забележете: без Истината, всички дарби са зло.
Учителя казва (накрая с това ще завърша), че и Дяволът е служител на Бога, но той не знае какво върши. И Учителя казва: „Той си мисли, че така го е замислил“. Но той наистина не знае какво върши. Всичко се върши от Скрития Бог и всички се учат: Дяволът – по отрицателен път, другите хора – по положителен път, а някои въобще не се учат. Единственият, Който знае нещата – това е Бог.
Декември месец, както знаете, е най-смешният месец.
АУМ