4 октомври 2016 г.
ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)
ШРИ ЧИНМОЙ
Продължение
(Първа идея за размишление)
ОШО
(Лекция 2)
ОШО ЗА БОГ И МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)
САЙ БАБА
(Лекция 3)
САЙ БАБА ЗА БОГА
(Трета идея за размишление)
Да си направим ограждащата формула.
И преди да почна, едно кратко съобщение: От следващата година две лекции намаляват – ноември и декември няма да има лекции вече. Както казах и преди: бавно и малко по малко се оттеглям. Но засега продължават тези лекции... Наблягам на книгите, на лекциите и в известен смисъл – на интервютата...
ШРИ ЧИНМОЙ
(Лекция 1)
Казва:
Да се вслушваш в Божията Воля означава да се спасиш от създадения от самия тебе затвор. Свободата е просветляваща. Свободата идва от следването на Божията Воля. Свободата принадлежи само на Бог.
Що е Духовността? Тя е общият език между човека и Бога. Сътворението е Тайнствено развитие на самия Бог в нас.
Вътрешният живот е практика на самодисциплина. (Ще обясня. Не да чакаш някой да ти казва какво да правиш – ти изработваш собствената си дисциплина: доброволно, по твоя начин.)
В Стремежа – и никъде другаде – живее спасението на човека. (Пак ще обясня накратко. Стремежът не е желание – Стремежът е пробуждане на Висшата Душа, а желанията са от друга порода: нисшата душа – егото. Стремежът е Любов, а желанията са своеволие, его и нечистота. Да имаш желание е едно нещо – а да имаш нужда и стремеж е друго нещо. Стремежът е Единственият Отговор. Съзнателното предаване е посяване в Бога.)
Казва: Аз съм мъдър, ако живея за Душата си – непрестанно и безусловно.
И казва Шри Чинмой:
Истинската радост идва, ако можем да усетим, че самата работа представлява резултатът.
Бягството от Духовния живот е извършване на бавно самоубийство. Вътрешният живот има способността да опрости сложността на външния живот. (Тоест: За ума всичко е сложно и тежко – за Духа всичко е леко и приятно. За Духа няма неблагоприятни условия.)
Човекът е в Стремежа, а отплатата е Осъзнаването, Осъзнаването на Бог. Стремежът е съзнателен копнеж към по-Дълбока Реалност. Стремежът води човека към Божието Съзнание. Съмняващият се ум не може да се стреми.
Собствената ви Искреност е тази, която ускорява вътрешното търсене. (То може да се ускорява, може и много да се забавя – това зависи от тази Чиста Искреност, която е без показ.)
Концентрацията казва на Бога: „Отче, аз идвам при Тебе!“. Медитацията казва: „Отче, ела при мен!“. Медитацията не е само в Тишината – тя се намира и в суматохата на света. (Тоест: Който медитира, не се нуждае от спокойна стая или някаква полянка – той има в себе си полянка, има в себе си място: там, в Чистото Сърце, той може да медитира, включително и по време на война.)
Аз самият съм това – казва Шри Чинмой – Аз самият съм това, което търсех.
Любовта на Бог към човека е човешкият Стремеж. (Това е белег за взаимната Любов.)
Мирът настъпва, когато умът е безкомпромисно овладян и покорен. Присъствието на Мир в живота е Божествен динамизъм. В този Мир ти утвърждаваш вътрешната Истина и израстваш в Светлината. Когато човек е преживял напълно Безкрайната Светлина, той винаги взима страната на Бога.
Търсещият днес вижда целта, утре я достига, а на следващия ден израства в нея.
Когато познаем Блаженството, удоволствията приключват. Блаженството има огромна сила: то грее, но не изгаря; сила е, но е изпълнено с Мекота.
„Да бъде Твоята Воля“ е най-великата молитва.
Човешката любов е една игра на страдания и ограничения; Божествената Любов е разцъфтяване на Блаженството и Всеотдайността. Посветеността е велика Отдаденост. Тази Преданост е най-големият дар на живота. Предаността е Божията Воля; Божията Воля е Любов към Бога. Предаността има свободен достъп до Божието Всемогъщество и знае как да го използва. Да се предадеш изцяло на Бог означава да Го притежаваш напълно. Волята на Бога е много по-важна от твоя живот.
И казва Шри Чинмой: Любовта е Смисълът на живота; Посветеността е Тайната на живота; Предаността е Целта на живота. Любовта е осъзнаване, а Посветеността е разкриване. Бог никога не дава на човека нещо прибързано. Пълната Преданост изисква лични усилия. (Тука действа човекът: лични усилия!) А когато се спусне Милостта, идва високата, динамичната, всепоглъщащата Преданост. (Тоест: Първо имаме една преданост, която е хубава; после има вече благословена от Бога – и става нещо взаимно, става нещо поглъщащо... но Бог идва по-късно.) Ако се предадем безусловно на Бог, ще получим способността да развием голяма сила на волята по правилния начин.
ШРИ ЧИНМОЙ
Продължение
(Първа идея за размишление)
Смирението е истинската Тайна на Духовния живот. Всяко истинско Служене е придружено от Смирение. Духовното Смирение, само по себе си, е Духовна сила и благодат. Благодарение на Смирението, ние се разширяваме. Смирението е възприемчивост в най-чист вид. Най-големите възможности се крият в най-голямото Смирение. Който е разбрал дълбокото значение на Смирението, той вече е Божествено Същество. Чрез Смирението можем да се потопим най-дълбоко и да се изкачим най-високо в нашата медитация. Вътре в Смирението е скрито Единството. Правилният подход е винаги да смиряваме своя ум; винаги трябва да чувстваме, че Бог знае кое е най-добро за вас. Ако успеете да почувствате, че Бог е вашето единствено Съществувание, Той ще ви дари с море от Спокойствие и вътрешен Мир.
Когато се усмихвате, вие обезоръжавате собствените си негативни мисли и чувства.
Трябва да чувстваш, че не си ти, който помага, когато помагаш. (Най-малкото: да кажеш „Аз помогнах“ – и вече си нарушил Свещения закон. Ангелите не правят такава грешка: знаят Кой е единствената помощ.)
Търпението е скритата в нас Божия Сила. Да понасяш и да имаш Търпение не е едно и също нещо. Търпението е Божествено качество. А много често хората понасят по необходимост – това не е съзнателно Търпение. Търпението е вътрешна Мъдрост. Търпеливият човек има спокоен ум, чрез който контролира външния свят.
Ние се страхуваме от нечистите сили, а те се страхуват от нашата Чистота.
За да се освободите от лоша, натрапчива мисъл, е необходима здрава, Духовна дисциплина. (Казано по друг начин: Дръж ума си фокусиран в Бог – не в проблема, не в какво се случва; няма значение какво събитие се случва – твоята работа е да се справиш с влиянието на това събитие. Дори и да не е напълно реално, ти трябва да се справиш с това влияние. Значи: Дръж ума си фокусиран в Бога – тогава натрапчивите мисли (които са същества!) се преобразяват.)
Животът – това не е разсъждаващият ум; животът е Осъзнаване и Вдъхновение. Само преживяното е практическо знание. Днешният стремеж е утрешно Осъзнаване. Осъзнаването е пълно, съзнателно сливане с Бога.
ОШО
(Лекция 2)
Както знаете, Ошо е странен пламък – също неразбран; но в него има много красота и много Мъдрост, ако го погледнеш на фокус. Ако не го погледнеш на фокус, ще видиш съвсем други неща. Така че, искам да кажа: Всяко нещо, поставено на фокус, е много точно, то ти се разкрива – малко ако си мръднал на друга станция или малко настрани, вече не виждаш това, което е.
Ошо казва:
Първата стъпка – това е да постигнеш разбирателство със себе си.
Само търсещата Душа има бъдеще. Обществото няма бъдеще – обществото има само минало. Тези религии са станали напълно неуместни и абсурдни, но те са много стари и затова привличат и продължават да привличат. (То е нещо като стария навик: много е трудно, той те връща към себе си.) Вярващите хора – казва Ошо – са опасни, защото те не са търсачи на Истината, тях това търсене не ги интересува. Казва: Ти можеш да говориш за Бог и за религия, но да нямаш Истината, Истината да не е с тебе. Всеки трябва да търси Истината сам, а Спасителят – Той е дълбоко вътре в тебе.
И така, неговата Мъдрост – Мъдростта на Ошо:
Ако свободата не те прави Висше Същество, тя е безсмислена.
Самата идея да спасяваш някого е вече насилствена идея.
Всичко, което е възможно, е вътре в тебе.
Религията не е кариера – това е твоят начин на живот. (Тука само мога да добавя: Вярата не е професия, Вярата е Любов към Бога и няма нищо общо с професия.)
Никой не е успял да спаси света; ако можеш да спасиш себе си – това е достатъчно. А ако успееш да пръснеш малко Светлина и аромат – това е вече благословено.
Истината изисква огромно търсене и риск. Истината означава да навлезеш в Непознатото – и това е парадоксът: изчезвайки в Истината, човекът намира себе си. Просветлението е преживяване на това да бъдеш Нищо – но Просветленият човек е истинска опасност: той носи в себе си съвсем нови светове.
Мъдрите търсят Единство и не искат щастие: те не ходят срещу вятъра.
Дълбоко в сърцето си Дяволът носи и Бог в себе си. И ако Бог реши да заработи в сърцето на Дявола, Дяволът ще стане Бог. (Но понеже Бог сега има задача с Дявола: да научи хората как правилно да живеят – и затова Той не влиза там.)
Отровата и нектарът са две степени на една и съща енергия.
Ти не можеш да се промениш – можеш само да дадеш възможност на промяната да се случи. (Тоест – поне да не й пречиш.)
Съществуват ситуациите – проблемите не съществуват. Проблемите са в психиката на човека – в Духа му ги няма. Проблемът възниква от твоето неприемане. Каквото и да е положението, то трябва да бъде разбрано. Само една малка промяна на фокуса на вниманието – и светът вече е различен.
Умът никога не се среща с Истината, той никога не я вижда. Пътищата на Истината и пътищата на ума са абсолютно различни. Истината е отделна Реалност – там може да влиза само Духът. Умът – това е светът, мястото на неистината, мястото на времето, мястото на падението. Умът е потопен в света, в себе си; а Истината е потопена в Бога – във Великата Реалност.
Когато станеш Духовен, нищо вече не може да те зароби. Ако обичаш една жена, ангажиментът ти не е към жената, а към Любовта.
Където откриеш развитие – там е Бог.
Пълното усилие е това, което постига всичко.
Тези, които са смирени, винаги пристигат.
Съмненията изяждат нашата жизненост.
Светът не е анархия – всичко се случва строго планирано. Има строг порядък вътре в порядъка. Никога хаосът не е съществувал, винаги е бил порядък – но ако умееш да го видиш. Това е гледната точка на Бога: за Бог няма хаос и безпорядък.
Правилно схванатият проблем изчезва напълно. (Значи, ако един проблем го разбереш дълбоко, правилно – той вече не е проблем, той изчезва. Докато не го разбираш, той тече като проблем; а иначе, той е задача: разбрана правилно, означава – разрешена.)
Можеш да правиш всичко на повърхността, но докато не се променят дълбоките корени, нищо няма да се случи.
Ако си станал сроден с Истината, тя е твоето Освобождение. Реалността не може да помогне на нещо, което не е истинско, което е лицемерно, което е нечисто.
ОШО ЗА БОГ И ЗА МЕДИТАЦИЯТА
(Втора идея за размишление)
Не е важно дали Бог съществува, или не – а дали ти искаш да се развиваш. Бог е развитие – Той е твоето собствено развитие.
Само Бог може да те направи Чист, защото това е Негов дар – ти не можеш да извършиш това. (Може много да се упражняваш в Чистота и да останеш нечист, защото Бог познава твоята дълбочина; но ако много искрено се стараеш, в един момент Бог ти дава нещо от Своята Чистота – и тогава вече тази Чистота е истинска, т.е. тя е одобрена: Бог ти е дал вече нещо вече от Себе Си... Усилията са дали плод.)
Истината е по-важна от самия теб. Докато не възлюбиш Бога, всичко друго е напразно. Докато Бог не стане твоята Единствена Цел, ти винаги ще си губещият човек. Търси Реалността, а не знанието – първа е Реалността. Първо трябва да познаеш Бога, а после трябва да имаш знание за Него.
Църквата е гробище, защото само Бог е жив.
Твоят избор ще се превърне в твоята съдба.
Медитацията изисква пълно разбиране, дълбоко разбиране, а не обучение. Всичко, което се достига чрез ума, не може да се явява медитация. Медитацията не е наука, изкуство или професия – тя е умение, способност да проникваш в себе си до тези дълбини, където няма мисли, няма ум и няма светове. Смъртта за Духовния човек е дълбока медитация. Смъртта не е край на живота, а край на нещо, което вече е мъртво. Медитацията означава да се чувстваш добре в своята самота. (Ако си спомняте, преди време, когато говорихме за тракийски афоризми, там имаше един важен закон от траките: Ако можеш в самота да живееш много приятно със себе си и дълго време... Ако дълго време можеш да живееш приятно със себе си, тогава можеш да живееш и с друг човек. Но трябва да понесеш, т.е. трябва да станеш приятел със себе си. Тогава самотата я няма.) Истинската медитация не е действие – това е самото твое съществуване; твоето дълбоко разбиране за нещата. Концентрацията ще те направи човек на волята; медитацията ще те направи Пустота, Безкрайност. Познаеш ли уединението, отиваш отвъд самотата. В уединението има огромна Свобода и Мъдрост. Медитацията е зад пределите на ума. Умът никога не може да практикува медитация. Медитацията не е достижение на човека – тя е съществувала всякога: това е твоята Дълбока Същност. Медитиращият човек става все повече Душа, все повече Същност, все повече Дух, все повече Свобода.
САЙ БАБА
(Лекция 3)
Освобождението изисква Духовност.
Човешката енергия е малка; Божествената е без граници.
Ако имаш Търпение, не можеш да се гневиш. (Гневът винаги показва нетърпелив човек, неизграден. Ето защо, който упражнява Търпението, все повече отстранява гнева. Тука само за малко ще се отклоня и ще кажа – тъй като преди време един брат ме попита: „Как да се справя с гнева?“. Две неща: по време на гняв – никакво говорене. Навлизаш в мълчание и в молитва – никакви действия, никакво говорене. Това е методът след време да превърнеш гнева в чиста сила Духовна, която ще ти стане приятел.)
Онзи свят също е преходен.
Без очистване на своя Храм е безсмислено да строиш църкви. (Мога да го кажа по друг начин: Всички, които строят храмове, без да са постигнали Бог в себе си, ще бъдат наказани. Такова нещо казва и Бодхидхарма на императора, който мисли, че има големи заслуги, като е съдействал за построяване на много храмове, и той му казва: „Ще имам ли заслуги?“. Бодхидхарма казва: „Не, ще бъдеш наказан! Не си построил Храм в себе си. Как може да направиш нещо друго? Въобще, какво можеш да построиш? Нищо не можеш да построиш!“.)
В Божествената Любов няма никога срещи и раздели.
Духът никога няма история – Той Е винаги.
Най-удивителното е, че умрелите оплакват умрелите. (Сещам се за една шега, един афоризъм, ще го кажа: Дълголетници, помислете малко и за гробарите – и те трябва да получават заплата. В смисъл: Няма полза от дълголетието, ако животът ти е глупав – това може да е... Дълголетието по-често е наказание, отколкото награда – защото обикновеният човек живее дълго и си трупа кармата с обикновения, земен начин на мислене. Някои мислят, че този дълъг живот е много полезен. Не. Краткият живот, качественият, може да бъде много по-точен. Така!)
Светът умира, когато в нас дойде Мъдростта. Учеността е голямо бреме.
Никакви усилия няма да те доведат до успех, ако твоето сърце е нечисто.
Престъпно е да се губи времето напразно.
Хората сами са си изпратили своите бедствия от миналото – ето защо трябва да се променя човекът. (Ще го кажа по друг начин: Аз никога не променям света – променям себе си. Никога нищо не променям. Защо? Защото знам от Учителя, че всяко нещо е точно на своето място: всяка буболечка, всеки човек, всеки невежа, всеки камък – всичко е много точно. Променяш все повече себе си, за да не предизвикаш съдбата. Значи, ето защо човек променя себе си: за да се издигне той над кармичния закон.)
Свободната воля е една част от един съвършен План.
Това, което наричаме зло, е резултат от погрешното виждане.
Настоящето – това са плодовете на миналото и семената на бъдещето. Всеки човек – цар или бедняк – е длъжен да се сблъска с последствията на своите минали действия. Никой не може да избегне плодовете на своите минали постъпки. (Казах скоро в едно интервю, че дори един човек, ако те срещне и леко докосне ръкава ти, в следващо прераждане трябва да се срещнете и отново да бъде докоснат ръкавът. Толкова е важно всичко, толкова са важни тез малки неща – никой не може да ги избегне.)
Ние имаме не това, което желаем, а това, което заслужаваме. Важен е не стандартът на живот, а начинът на живот. Каквото е поведението, такава е съдбата.
Вие сте Дух, а не просто човешко същество. (Но както знаете, много хора са повярвали, че са хора, че са човеци и т.н.)
Няма по-достойно постижение от Смирението.
Сега е време, когато хората говорят мъдро, без да са мъдри.
Науката е изстрел, пропуснал целта. (Казвал съм ви за учените... Радвам се, че в София имаше двама души от Академията[1], които идваха, защото разбраха, че науката не води доникъде. Разбраха Словото на Учителя, години наред, и промениха курса. Един път им бях обяснил, че всички учени да се съберат от целия свят, не могат да създадат една буболечка. Толкова са слаби, толкова са безпомощни: нито буболечка, нито муха, нито нищо. Тъй като... Казвам това, защото някои учени смятат, че са постигнали някаква висота. Няма такова нещо!)
Учеността (пак повтарям) – казва Сай Баба – е голямо бреме. И – както казах – науката е изстрел, пропуснал целта. За да знае човек, той трябва да има цялостност и всеобхватно знание. (Науката е ограничена гледна точка и някаква теория; после идва друг учен с друга теория – всичко се променя. После и той ще бъде засенчен... и това никога не води до Принципа на Чистотата и на Любовта. И затова съм казвал, че когато научната истина се сблъска с Божията Истина, тя става на прах.)
Има Абсолютно Добро – казва Сай Баба – но няма абсолютно зло. (Казвал съм ви, че това зло, което Бог е допуснал във Вселената, то гради истинското Добро в хората и съществата – затова е допуснато: то е под контрола на Бога. И затова то е нещо прекрасно, то ще изцели цялата Вселена и съществата от фалшивото добро.)
Първо се развива Духовният живот – и после се живее в света. (Значи: Ако развиеш Духовния си живот, ще знаеш как правилно да живееш в света.)
Прераждането не е във Вселената; прераждането винаги е на Земята.
Духовното образование се намира в осъзнаването на Истината.
Характерът на човека е по-могъщ от всяко знание.
Със своето отношение към работата, човек формира своята съдба.
Преданост без въздържаност се наказва.
Идеята за търсенето е невярна: просто проявявай Истината. Проявявай все повече Истината – и все повече ще бъдеш в Бога.
Бог се намира извън миналото, извън настоящето, извън бъдещето.
Силата, даряваща способността да виждаш, е твоята Божественост.
Преди да пристъпиш към Духовни практики, необходима е безконечна честност пред самия себе си и пред Бога.
Безмълвието и Покоят, които идват след излизането от пределите на ума, са сами по себе си истинско Знание. Това Знание е скрито от ума.
Бог е свидетел на всички състояния на съществата. Каквито е да са тези състояния, Бог е свидетел. Бог е инстинктът в насекомото, верността в кучето, скритата енергия в скалата – и навсякъде и във всичко е Той. Ако Бог не беше, тези неща нямаше да съществуват и нямаше да има Слово за тях. Дали вярвате, или не – това е без значение: Бог съществува!
Твърдо се дръж за Истината – и косъм няма да падне от тебе. (Пред каквато и опасност да си... Може би някои от вас са чували: Учителя е проповядвал с група ученици по време на война. Вървят и си говорят за Любовта и Мъдростта и Истината – по време на война. И казва Учителя: „Там, където е Любовта, Мъдростта и Истината, няма бомби“. Няма, защото там е Бог.)
Отсъствието на лъжа – това е Царският Път в живота и единственият Път за правилно поведение.
Ако вярваш в материалния свят, тревогите никога няма да те напуснат.
Следването на Истината е ежедневен дълг.
Бог, Бог в нас – Той е, Който сее, Той е, Който жъне.
Никога не отслабвай усилията си, независимо какви препятствия срещаш.
Не се стреми да извоюваш уважението на света и никога не се чувствай унижен.
Който не приема Духовния Път, той оскърбява човешкия род.
Този, който не практикува Истинността, може да се сравни с мъртвия човек. Истината се заключава в Чистия образ на действията. Който няма Истинност, щедростта му ще бъде наказана. (Това казва ислямът за политиците: Това са хора, които не могат да правят Добро. Ще говорим следващият път – те наистина не могат да правят Добро. Могат да правят услуги, могат да дават, но не могат да правят Добро. Доброто е нещо съвсем друго и то е свързано с това да покажеш Вечния Път на човека... и някои други неща.)
Разбирането е единственото оръжие, способно да убие Змията.
САЙ БАБА ЗА БОГА
(Трета идея за размишление)
Бог е цялостна Любов. (Казано по друг начин: Не може да обичаш Бога 99 % – няма такъв закон. И затова изнесох най-Висшата Заповед от Учителя, в едно от предните интервюта. Там казах, че Мойсей е дал 10 Заповеди, Христос – две, Учителя – една. Най-важната Заповед, най-голямата есенция: Люби Бога повече от себе си! Който разбере това, всичко друго после ще почне да се нарежда. Люби Бога повече от себе си!)
Ако ти си се предал на Бога, тогава целият ден е само Бог. Всички Свещени Писания следват Гласа на Бога; всички Свещени Писания са възникнали от Шепота на Бога. Главното нещо е: Животът и работата да са предадени на Бога, да са посветени на Бога. Бог е с теб през цялото време. От къде идва силата на атома? Това е Божия сила, а не сила на атома. Бог е винаги присъстващ сега, защото само Той съществува. С Любов към Бога, не са необходими практики. Практиките не освобождават – само Чистотата освобождава. (Тоест, това означава: Чистотата е повече от практика. Може да практикуваш колкото си искаш: има много дишане, паневритмии, най-различни танци – всичко е напразно, но Чистотата е важна. После пък ще се случат съществените неща. Чистотата е важна; Любовта е съществена.)
Ако човек вижда Бог в кобрата, тя никога не може да му навреди; ако вижда змия – това е вече друг въпрос. (Сещам се, в Египет има цял ритуал как да посрещнеш кобра, как да се обърнеш свещено към нея – и тогава тя е давала на жреците много мъдри съвети: истински мъдри, дълбоки съвети, получени от кобра... Но това е Подход.)
Бог – това е Лекарят. Ако вие вярвате истински в себе си и в Бога, никакво зло не може да ви докосне. Гласът на Бога е съвестта: тя е по-високо от ума. Тя произлиза от Чистото Съзнание, тя е вътрешен глас на Истината и истински Водач. Бог е свидетел на всички действия на човека: и външни, и вътрешни; и скрити, и явни – абсолютно всичко знае Бог. Нито един атом няма, който да не е изпълнен с Бога. Овладее ли те гняв – Сай Баба дава един съвет – повтаряй Името на Бога. (В момента на гняв, повтаряй Името на Бога – и тези гневни духове се разреждат и изчезват.) Да пребиваваш постоянно в Бога – това е единственото лекарство.
И казва Сай Баба: Изпълни сърцето си с Бога, а не със себе си. Целта на човешкия живот е осъзнаването на Бога.
(Тука малко ще обясня. Цялото Учение на Толтеките, на истинските Атланти, е степени на осъзнаване на Бога – и най-високите степени постигат пълно осъзнаване. Искам да кажа: По времето на големите потопи в Атлантида, много хора са изгубили съзнанието си: сега те се наричат „човечество“ и още не знаят къде да вървят. Нещо е изгубено в съзнанието – и те не знаят целта си, не знаят Пътя си; или, ако говорят правилно, не действат правилно. Част от съзнанието е погубено от тези четири големи потопа. Само Толтеките са запазили цялостно съзнание, защото са тренирали Безупречност. Постигайки висока степен, те са (както обяснявах и преди)... Осем милиона Толтеки сразяват потопа, тъй като са подготвени – и всички следващи Учения в света не са нищо друго освен Учението на Атлантите: Учение за Безупречност. Това го тренират всички Старци, всички Учители, всички истински Същества – вкючително и Христос, Който отива в Египет при есеите и тренира Безупречност и Свещено действие. И накрая Неговият Учител казва: „Той постигна способността да не греши“. При тази степен няма загуба на съзнанието, тогава потопът вече не действа. Тогава живееш напълно в Бога, извън процепа – това, което Толтеките наричат Вселената. Намерил си процепа и си излязъл извън времето на Вселената и света. Това е Учението на Толтеките – скоро ще го изнасям в едно от интервютата. Тука само искам да кажа: тъй като много хора и учени повтарят, че нищо в Природата не се губи. Няма такова нещо. Толтеките са видели, че по време на Атлантида, голяма част от нещата са изтрити в Акаша. Самият Бог е позволил да бъдат изтрити големи жестокости, хората да не ги видят; дори и нямам право да ги споделям, но там ще обясня някои подробности. И много е хубаво, че е изтрито, за да нямат хората такива образци, такива видения. Така!)
Целта на човешкия живот – както казах – е осъзнаването на Бога. (Говорим за Пълно Осъзнаване, към което се стремят всички. То това означава развитието: да вървиш от съзнание към Пълно Осъзнаване.)
Ръката на Бога – казва Сай Баба – е във всичко, което става. Неговата Воля е самата Истина. Бог е Деецът – вие сте само инструменти. Търсете Бог дълбоко в себе си, а не в мамещата природа. (Има много хора, казват: „Вярвам в природата“ – погрешна идея, която след време ще те отведе до голямо отклонение. „Вярвам в природата, вярвам в силата на природата“, нали... И единият казва: „Природата е създала всичко“. И аз му казах: „Как така: вятърът и дъждът се събраха и създадоха пчелата, тъй ли?“. И той разбра, че няма такова нещо. Бог е преди природата – тя е негов инструмент.
Бог не изпраща бедствия на хората – те са само едно кармично въздаяние.
За Търсача на Бога този век е Златен Век.
Простичкото лекарство се нарича Постоянно помнене на Бога. Всичко принадлежи на Бога и нищо – на вас. Щом вярваш, черпиш сила от Бога. Без Бог нищо няма стойност. Независимо какви постижения има човекът – това е нещо празно; и рано или късно, той ще го разбере.
Бог излива Своята Милост върху този, който притежава вътрешна Чистота и не е склонен към външен показ.
Вярата в Бога дава невъзмутимост и равновесие.
Без Волята на Бога нищо не може да се случи.
Бог е единствената действена защита.
Божествената Милост очаква винаги твоите усилия.
Бог може да бъде намерен във всяка религия и във всяко Учение, ако Го търсиш чисто и по правилния начин.
След пълното Самоотдаване на Бога, човек придобива правото на половината Божествена енергия и власт над самото Божествено Начало. (Значи: Сам Бог му дава право човек да работи с Бога. Но такъв човек вече има мярката – и той се съобразява само с Бога.)
Каквато и да е тежестта на ситуацията, за Бог тя никога не е спънка, никога не е противоречие.
АУМ
[1] Българска академия на науките (бел.ред.).