10.05.2014г.
Да си направим ограждащата формула.
1 Лекция: Бойните изкуства
2Лекция: Правилното поведение
3 лекция: Мъдростта на бойните изкуства
1идея за размишнение: Истинският войн
2 идея за размишление: Покоят
3 идея за размишление: Мъдростта
Бойните изкуства – лекция
Човекът е роден от хаоса на живота и затова в света има много хаотично присъствие, но тука слизат Велики Учители, които не са от хаоса, а от Пустотата, Безкрая. Те нямат бъдеще, нямат минало, те са древни, безкрайни същества – извън тази система на минало и бъдеще. Тука човек се слива с първата Създаденост, вечно сияещата нишка, която е наречена „Великият Път“, „Древният Път“. Секретът на бойните изкуства е един единствен: да станеш истински човек – човек на Дао, човек на Бога. Тези, които нямат специално отношение към Истината, остават на по-ниско ниво, наречено „дисциплина“, тренировки, старание и т.н.
Всяко събитие е важно, то идва за преодоляване на себе си и с това човек се обогатява. За един истински учител по бойните изкуства същественото по отношение на тебе е: скъпа ли ти е Истината? Не тренировките, не дисциплината, най-важното, най-същественото: колко ти е скъпа Истината?
Мъдрият Учител е създател на същественото в човека, той е създател на Дао. Първо той го е създал в себе си и с това той иска да го създаде и в ученика. Само реалността в нас е истинският войн, т.е. нашият дух, нашата душа. Мъдрият Учител знае защо хората живеят и след смъртта. Защото са изпуснали Дао и затова те живеят, за да се раждат отново, докато го познаят. Защото само с дисциплина Дао не се познава. Дао се познава с Истина. И до тогава те ще живеят в задгробния живот и отново ще слизат докато достигнат Дао същността.
Истинската традиция – истинската традиция те учи да живееш в същността на нещата. Победата над живота и смъртта е въпрос на пречистена енергия, която се превръща в сила, преодоляваща сила.
Тай ци е особен танц на жизнената енергия, течението на твоето слънчево аз. А това е твоят Божествен поток. Всеки човек го има. Това е чудна хармония и пълнота, която си придобил със себе си. Това е Божественият поток – ако си съумял да придобиеш тази пълнота. Ние сме част от тази велика и съвършена пълнота. Чистотата в нас – това е Древния, истински войн. Иначе сме само бойци, които побеждават и губят. Бойците нямат връзка с Източника, само Чистата Енергия е връзката. (Такова нещо се е случвало и на кладите, когато ще говорим през ноември за богомилите. Само за малко се отклонявам. На кладата са повикани съществата на Любовта. Тези, които са повикани на кладата са определени за влизане в Бога и за възраждане в Бога. Всички други са били наказани да останат в света и в ума и да се чудят що за свят е. Разбира се, без Бог наистина е чудно що за свят е въобще...)
Бойците нямат връзка с Източника, само чистата енергия, както казах, е връзката.
Смирението – според бойните изкуства Смирението е чисто Ци, чиста енергия и затова то е смърт за Злото. Не можеш да се бориш с човек, който е победил себе си. Човек трябва да владее енергията си, да я учи, да я обучава, да я разгръща и да я пречиства. Защото това е Път към себе си. Истинският войн постига целта – Себепознанието. А това означава: да намериш вход към дълбините в себе си. И това място, до което можеш да достигнеш в себе си е изумително – това е твоята Божественост, твоята Безкрайност. И тогава започваш да живееш като нея, като Безкрайността. (Ако си спомняте онази заповед от Атланския Учител, която преди години казахме: „Никога не нарушавай Безкрая в себе си“. Значи да нямаш такава постъпка, с която да нарушиш, да посегнеш на Безкрая.) Тука ти можеш да видиш своето сияние, своята несътвореност, макар и вътре в битието, своята Древност.
Сърцето – сърцето е древен Храм и в него е силата на истинския човек и на истинския войн. Сърце, което е Храм, то е и меч. Самото сърце е чиста духовна сила. Истинският войн – това е завръщане у дома, завръщане в Необятното и това е придобиването на Дао. Така нареченият: Истински Път. Когато войнът е в Дао, в Необятното, той превъзхожда всички други състояния.
Истинският войн – първа идея за размишление
Истинският войн е изключителен търсач на Пътя, на Дао. Той забравя всичко, което другите помнят. За да си спомни за това, което всички забравят. Истинският войн, затова е и мъдрец, защото е вкусил от тънката субстанция на Дао. Той се храни с много тънки енергии, той ги улавя със своята Пустота, със своя безкрай. Пътят на истинския войн е огън, който изгаря по пътя си всички външни неща, всички привързаности. Това се е случило и на Кладата: пълна смърт за Злото и за най-малкото Зло. Пълно унищожение на земното мислене. Това е друга цивилизация, друга вяра, която ще разкриваме все повече. Когато сърцето дълго се е упражнявало в Чистота, то се завръща в древната традиция, наречена „чжен“, т.е. Истиността. Истинският войн е верен Дух. Животът е маловажен в сравнение с притежаването на Верен Дух.
Лао Дзъ казва: „Който се е настроил на Пустотата, той изчиства тъмното огледало в себе си“. Значи, който се е настроил на Безкрая, той изчиства тъмното съзнание от себе си.
Истинността е абсолютният ритъм на Вселената, Вечният поток на живота. Пътят на война е Пътят на самопостижението в Истината. Стихията на истинският войн е мека и отстъпчива, забележете: както водата – никой не може да победи водата и вятъра. Мека и отстъпчива, но тя може да помете всичко по своя път. Тази мекота може да помете всичко по своя път. Самото просветлено съзнание се явява като действие, което е над всички други действия. Според мъдреците: професионалистът не постига Целта, достига я Мъдрецът. Истинското бойно изкуство не е професия, то е безусловна Любов. Професията не е Любов. Както някои са превърнали Вярата в професия. Това е Любов към Бога, няма нищо общо с професия. Професията не е Любов и затова тя е враг на придобиването на Истината. Професионалистът прави много неща, а според даосите, Истината е в неправенето.
Ще обясня: Мъдрият не говори, не действа, не мисли и с това той се отличава от другите хора. Той пребивава в Същността, в Бога, в Дао, във Вездесъщото. Тука той става неспособен да действа и да прави. Тука Дао прави нещата. Не той, а Дао прави нещата. Дао ги прави в него, а това означава, че Пустотата, Безкраят е вечен победител. Подобно е и богомилското доверие на Кладата: да застанеш на Кладата с изключително голямо Смирение и да оставиш Бог да реши – това е тотална Вяра, тотално Доверие. Каквото реши Той е най-доброто, а Той грешка не прави.
Правилното поведение – втора лекция
Войнът е войн, защото е опитомил своето его, т.е. своята смърт. Там, където има его, има и Зло – може да е малко, може да е голямо, това е все смърт.
В правилното поведение няма его, няма смърт, няма и грях. Такова нещо казва Христос в апокрифите на Петър. Петър го пита: „Има ли грях?“. Христос казва: „Няма, но ако ти постъпиш лошо, грехът вече е влязъл“. Не съществува, но ако ти постъпиш, ти вече го вкарваш, ти ставаш „врата“. Правилното поведение е създателят на Вечния човек. Това поведение не е от света, но се случва в света. В правилното поведение е съхранена Вечността. Затова Учителят казва: „Една грешка, една погрешна постъпка – цялата ти философия свършва“. Всичко свършва. Това е Учението и на толтеките. Толкоз много трениране на безупречност, накрая ставаш неспособен. Това, същото нещо Христос го е учил при есеите. И накрая есейският учител казва за него: „Той постигна такава степен на съвършенство, че стана неспособен да греши“. Такова свещенодействие, такъв подход, вече изгубена е способността да се греши. Правилното поведение не е от света, както казах. В правилното поведение е и се намира Същността, Дао. А в Същността няма смърт, няма его, няма произвол. Правилното поведение е вечното поведение, а земното поведение е изпратено тука, на Земята да се учи. Земното поведение е болно, пресметливо, то винаги търси ползата, а не Истината. Поради това е губещо. Правилното поведение е меч – вътре в него Истината е мечът. Ето защо човек с правилно поведение може да управлява враговете си, може да управлява и Хаоса, може да управлява и бедствията. Неправилното поведение е свързано и се управлява от паразити – малко или много навлезли, проникнали, нахлули паразити. Правилното поведение изисква много строга бдителност – това означава да си постоянно в Духа, в Същността. Постоянно да виждаш като войн, не като човек, а като войн. Не и като боец, а като войн. Да виждаш ходовете и на видимите, и на невидимите врагове. Същността ги вижда. В правилното поведение никога няма поза. Правилното поведение се намира в Принципа на нещата, то е особен род сила, особен род Дух. Думата „принцип“ означава и „сила“, и „дух“, и „закрила“ – това е нещо много по-дълбоко от думата „закон“. При закона и при правилата има изключение, при принципа няма изключение: или си вътре в системата на Бога и на Истината, или не си. Когато си вътре, виждаш. (Както оня случай с Морихей: той се бие с 12 свои ученици в тъмна стая, поразява ги всичките. Те нито го виждат, нито го знаят как действа. Но той ги вижда и действа, защото е вътре в Същността. Постигнал е Същността, постигнал е Принципа, Истинността на нещата.)
Човекът е станал човек, когато е загубил правилното си поведение и от Дух е станал ум, станал е човек. А да не говорим за щастливия човек... Казвал съм ви, само ще ви припомня думите на Ал Халадж: „Най-безполезното нещо в света е щастливият човек“. Много е трудно да се намери нещо друго нещо по-безполезно. Някой път ще го обясня по-подробно, когато ще говорим за Ал Халадж.
Който е изгубил правилното си поведение е изгубил и Просветлението си.
Будизмът, как действа той? Той не търси святост, защото това е голяма грешка. Това въобще е погрешна цел, святостта. Будизмът търси Пустотата, забележете, Безкрая. Той не се ограничава от святост, той търси Безкрая и така навлиза много дълбоко в Същността – там където светците не могат да припарят. Освен това, няма никаква нужда да ходиш в манастир, казва Буда, защото, ако започнеш много усърдно да работиш върху себе си, ти вече си монах. Край! Няма значение къде се намираш. Ти вече си монах. Бог не е светец. Това е голямо ограничение, ако беше светец. Бог е Безкрайност, Той е Пустота, Безпределност. Великият и неведом Наблюдател знае кой за какво е дошъл да тренира бойни изкуства, с каква тайна цел. Истинският войн е дошъл, за да придобие Истината и своята Същност, за да придобие Бога, да придобие Дао. Правилното поведение – това е най-чистата добродетел, наречена на китайски „Де“. Това е древно, китайско, дълбоко разбиране за Същността. И това няма нищо общо с морала, защото моралът нищо не знае за Пълнотата и Безкрая. Той умува, въобразява си, че е постигнал някаква чистота, но моралът не е мярка. Нито светостта е мярка. Безкраят е мярка. Тази Пустота или Велика Пълнота – това е сияещият в Тайната си човек. Нещо, което е над всички правила, техники, медитации, методи, дисциплина и някакво си здраве. Този, който е лишен от тази Същност, от тази Пълнота, той никога не може да бъде Учител, никога не може да бъде Мъдрец. Такъв Мъдрец невинаги събира хора около себе си. Но ако реши, може да ги събира, но той се съобразява с Бога. Когато е Божията Воля. Той не държи да събира хора и въобще не държи на хората. Но ако Бог каже, той събира около себе си хора, когато Божията Воля пожелае това. Учителят Чен казва: „Съвременното ушу е в упадък, защото то се занимава не с Духа на Мъдростта, не със Същността, а с някакво си укрепване на здравето“. И от тука се изпуска и здравето, и Мъдростта, защото целта е погрешна. Ще обясня. Първо: присъствието на здравето никога не е чисто присъствие, никога не е безкрай, никога не е Пустота, никога не означава, че човекът е Дух. Това присъствие не е духовно. Второ: здраве, което е без Истина, без Бог, без Същност, без правилно поведение, ще бъде разрушено. То е било погрешно сътворено и ще бъде разрушено. Защо? За да може човекът да размишлява и да се учи, когато оздравее, как да използва здравето си. Здравето е дадено да служиш на Бога, а не за странични, второстепенни неща. Здраве без Истина е измамен път, дълга, тъмна и непрогледна нощ. И трето: мъдрият първо има Истина, Същност, после има Тайно сърце – дълбоко, съкровено Сърце (След време ще говорим за учението за сърцето според Египет) и чак накрая има здраве, то си идва естествено. Той не го търси, но здравето идва, защото истинското здраве е там, къде е Истината и Чистотата. При него нещата са правилно подредени: не е първо здравето, а после Чистотата и Истината. Строго определено е: Истината, Чистотата и здравето идва като последствие.
Покоят – втора идея за размишление
Покоят е покой, защото в него отсъстват мисли. Покоят е същност, той е същността на тази Безпределност, а движението е само способ за съществуването на тази Безпределност, която се ограничава. Покоят сам по себе си е Пълнота и освобождение. Освен това, Покоят е изцеление и от Рая, за ада не говорим. Покоят е пределният образ на всяка деятелност. Покоят е древно себепознание. Покоят е пълнотата на мъдрия човек и това е краят на света. Който е постигнал този покой, той е отстранил света. Той е приключил със света и се е завърнал и този край на света е много хубав, защото той се е завърнал в Несътвореността. (Това, което избраха и Чистите Богомили. Само си представете: нечистите, хора от Църквата, правят проклятие на Чистите, правят проклятие на Богомилите и на Бог в тях. Представете си какво огромно падение... но както ви казах, за това ще говорим ноември.)
Мъдрият носи в себе си покой и дълбочина, които ги няма в бойните изкуства, нито в света. Той носи в себе си Дао и затова той може да ръководи и да помага, но според както Дао иска. Тук в Покоя умират всички движения, те са произлезли от него и в него умират. Покоят е матрицата, майката на всички движения, той е древното състояние. Едно мигновено и истинско преживяване на Покоя, според даосите, разрежда времето за една година.(Значи, ако съумееш да влезеш не в състояние на спокойствие, за мир не говорим въобще, състояние на покой. Спокойствието е от Душата, мирът е от ума – той все сключва договори за мир, но няма мир в себе си. Покоят е тайна на Духа. Само едно малко преживяване на Покой – времето е разредено за една година. Една година вече не си под влияние на времето, ако преживееш истински малък миг от Тайната на Покоя.) Чистият подход е нещо, което се слива с Покоя на Вечността. Ето кое трябва да се натрупва, за да станеш достоен, казват даосите, Покоят да те погледне. Истинското оръжие на чистия войн е „Чжен“ на китайски това означава „Истиността“. Това включва главно четири неща: първо – словото; второ – силата; ( не енергията); трето – почитта и четвърто – благоговението. Четири изключително важни неща, които се следват от мъдреците: словото, силата, почитта и благоговението. Истинският войн е роден от страшното ядро на Истината. А Покоят е мярка за истинско знание – това е мярка, това е диагноза, висока мярка за истинско знание. Покоят не е качество на знанието, нито на ума. Покоят е чисто духовен, той е връзка с Безкрая и със Същността. Той се излъчва само от Истината. Покоят е място на сгъстената Чистота и на сгъстената чиста, жизнена енергия. Ако човек не е способен на мълчание, той няма да стигне нито до Тишината, нито до Покоя. Когато си в чистото мълчание, можеш да слушаш, а когато си в Тишината, се сливаш и тогава можеш да изчезнеш и в Покоя. От мълчанието не можеш да отидеш направо в Покоя, трябва да влезеш във висшата Тишина и тя да ти позволи да изчезнеш в Покоя. Във великия Покой няма, казват даосите, нищо родено. Това е мястото на неродеността. Това е мястото на несътвореността.
Мъдростта на бойните изкуства – трета лекция
Дзен казва: истинското разбиране на бойните изкуства се нарича „изключване на всичко, което забулва истинския живот“ и истинското знание. Мъдрият носи в себе си духът на лекотата. „Каквото и да се случва, казва Чуан Дзъ, на Мъдреца винаги му е леко.“ Той няма бреме, той не носи бреме, той не е сътворен. И затова Чуан Дзъ казва: „Лекото е винаги вярно“. Лекота – няма материя, няма тегло. Лекота – Дух и Душа. Мъдрецът вижда в Тайната на Живота и знае, че всичко, което става е най-хубавото; без изключение, така действа Дао, така действа Бог. В древен Китай не е било важно какво е това човек. Такъв въпрос не се разглежда, а каква е мъдростта му. Мъдрецът не става мъдър от философия и от идеи, а от отношението си към тях, от своя подход, от съкровения си подход към нещата. Не умуване, не понятие, не философия, не цитати – съкровени отношения към нещата. Мъдрецът е отвън техниките и правилата, той вижда в Духа, понеже самият Мъдрец е Дух, той не е човек. (Вие може да си мислите, ако срещнете Мъдрец, че е човек – това е грешка. Изглежда на човек, но той не е човек.) Идеалът на мъдреца войн е особен, той никога не е знания, никога не е творчество, той не се стреми да оставя следи, не иска да е авторитет. Неговата цел е храненето, т.е. той се храни с Дао, със Същността, той се храни с Истината и това е неговата тотална храна. Така той се храни с целостта на живота. Затова той обича всичко и затова той наистина прави път на мравката и както Учителят е направил път на онова червейче и е казал: „Това е бъдещ бял брат в развитие“. Истинско почитание – това е подходът. Той умее да се наслаждава на Древния изначален живот, преди да е бил Космоса, още от тогава той умее да се наслаждава. Мъдрият черпи живот от своето сърце, от своето небе. Той не взима и не краде от чуждите сърца енергия; няма такъв похват. Той е самодостатъчен в себе си, понеже действа чисто. Той има връзка с Източника в себе си. Той се храни от Покоя и този Покой не е някакви си размишления, а този Покой е живот. На даоски език думата „живот“ означава „среща на Безкрая с Безкрая“ – среща на човешкия Дух с Божия Дух; среща на Същността със Същността, те са се срещнали. Даоската Мъдрост е въпрос на подход. Учителя казва, изразява това така: „Към сърцето си ще се обръщате с: Приятелю, мой; към ума си с: Рабе, мой; към Волята си с: моя мощна и красива Сабя, а към Душата си, (вече много по-почтително) Учителят казва: „към нея ще се обръщате с: Учителю, благи“, защото тя е част от Тайната на самия Бог – висшата Душа .
Истинският Учител и Мъдрец няма реакции, той има Недеяние, т.е. безкрайно поведение, поведение на Безкрая, подход на Вечността и подход на Безкрая. Той следва Дао и затова вечно се обновява. Едно малко и незабележимо нещо, според даосите, може да те изхвърли на далеч. Една малка и погрешна постъпка може да те изхвърли на далеч. Това малко нещо, според даосите и според Толтеките, е могъщ съперник. Това е наречено „Ней гун“ и то е едно тайно вътрешно постижение, т.е. ако успееш така да действаш: незабележимо, но чисто. Но ако допуснеш грешка, вече е нарушена правилността. Но ако знаеш как да действаш незабележимо и чисто, зад гърба на човека, изключително чисто – там е Благородството, там е учението на даосите. Това е постижение, за което и Учителят е загатнал, но то като цяло не е за коментиране, защото става въпрос за скрита, невероятна способност; защото, колкото по-тайна е една Чистота, толкова е по-могъща. (Някой път ще ви обясня защо Бог... Той можеше да наложи Богомилите, да ги направи много силни, да ги наложи в света, но той не иска този начин. Защото така е създал Истината – тука правя само малко загатване – че Самият Бог не посяга на Нея. Тя е така сътворена, че не може да я наруши, защото... дори ако Той я наруши, ще изгуби част от Всемогъществото си, от Великата си сила; и затова Той не иска насила да се наложи в този свят.)
Истинският войн е Бездна от жизнена Мъдрост. Самата Мъдрост – това е способност да съхраняваш Покой и яснота, две неща. Мъдреците казват: „Зад правилното поведение винаги има тайна допълнителна сила, а неправилното поведение е спускане на воал от тъмнина и мрак. Неправилното поведение е самоизяждане – това е подход на егото.“
Толтекският войн е предан на Безупречността. Тази Безупречност е удар срещу всички паразити, срещу нея целият тероризъм е безпомощен, това е начинът тероризмът да изчезне – Безупречност. (Обяснявал съм, пак ви казвам: тероризмът не е ислямско проклятие, тероризмът е Божие проклятие. Това е самият, ще ви говоря по-нататък септември или октомври, това е Божият гняв в действие. Никога не го осъждайте, защото след време ще влезете в този гняв. Вие не знаете какво прави Бог. Не знаете тайното Му Добро. Никога не осъждайте Божият гняв, защото всички, които Го осъждат и не Го одобряват, този гняв ще ги привлече и нещо много по-лошо, което не искам да го казвам. Никога не осъждайте Бога, Той действа навсякъде по-точно, отколкото бедните човешки разбирания могат да си въобразят.)
Паразитите имат древен страх от Безупречността. В Атлантида тази Безупречност се е наричала „Мечът на Истината“ – това е друго понятие на Безупречността. Зад този меч е действал, т.н. според толтеките „Орелът“ или „Царят на Силата“, което ние наричаме „Бог“. Древните Богове са учили толтеките на Безупречност и затова Пътят на Истинският Войн е История на Безсмъртието, понеже тук ти си Истинен. Понеже си Истинен, Духът на Безсмъртието те учи. Безупречните са ставали безсмъртни, а безсмъртните са нямали смърт, от където и думата „Безсмъртие“, т.е. без смърт. Войнът на Правилното Поведение се е завърнал в своя Дух.
Мъдростта – трета идея за размишление
Пътят на Истинския човек е Път към Безкрайната Мъдрост, той никога не спира да се учи. А всички други трябва да воюват със своето Древно минало – това е личното отклонение от Истината. Това е тежкото минало на човека, това е съдбата, това е кармата – личното отклонение от Истината. Такуан Сохо казва: „Постигни своята вътрешна сабя, своя вътрешен Войн“ – това е Истиността. Мъдрецът казва: „От едно нещо разбери десет хиляди неща“. Значи от една малка подробност разбери безкрайни неща. Думата „толтек“ е велика, древна дума. (Преди време я обяснявах.) В Древността, само този, който е успял да види Орела, Същността, той е имал правото да се нарича „толтек“. Пряко виждане на Бога лице в лице, те го наричат „Орелът“, само тогава имаш право да се наречеш „толтек“ и да носиш това име. Толтеките казват: „Върви неотклонно“ – това е Пътят. Този, който е видял Същността е станал Същност.( Затова Хермес казва: „Можеш да познаеш Бога, само когато си станал Бог“. А ние по рождение сме Богове и сме безгрешни, не грешни, а изначално сме безгрешни. Това е нашето Начало.) Ако искаш да видиш Истината, стани Истина. Мусаши казва: „Гледай онова, което другите не гледат, заеми се с онова, с което никой не се занимава“. И после казва: „Оня, който умее да побеждава врага си, никога не се сражава“. Той има такова присъствие, казвал съм ви: Бог няма противници. Никога няма да има. Истинският войн побеждава, без да убива. Майсторството е в тебе самия, а не в стрелбата с лък. Стрелата поразява целта само когато е в хармония с Истината – това е великият закон. Т.е. твоята стрела трябва да улучи Сърцето на Бога и да влезе в тази Вечност, в тази Същност – това означава да стреляш правилно. „Поддадеш ли се на която и да е слабост, казва Мусаши, ставаш мъртвец“. Истинският Мъдрец постоянно се съобразява с Истината, Изначалната Сила, така той постоянно преследва Силата, заради Богоподобието. Мусаши казва още: „Срещнах един силен войн с вяра и го попитах: – Вярата очиства ли те от слабости? И той ми се поклони. Неговата вяра не го беше очистила от слабости. Срещнах много хора на лъжата и видях, че Истината ми за Пътя за тях беше като проклятие. Моят Път към Истината за тях беше като проклятие“.
Егото всякога живее в опасността на собственото си знание. „Твоето знание – казва Мусаши – може да се окаже твоя враг“. Ти си мислиш, че знаеш, даже си мислиш, че твоето знание е правилно – много опасен и коварен враг, защото пречи много да стигнеш до Смирението. „Трябва много ясно – казва Мусаши – да видиш знанието като опасен противник, защото то не е Любов, не е Мъдрост, то е знание. Ако го видиш ясно, ще го преодолееш. Ако не го видиш, то ще те ръководи надолу“. Всички, които не могат да преодолеят врага, наречен невежество, те са мъртви хора. Противникът съществува само ако го храниш със сила, ако го смяташ за силен. Противникът е силен само когато черпи сила от тебе. Ако успее да те накара много да мислиш за него, тогава твоята сила се влива в него и ти губиш все повече сила. И казва Мусаши: „Срещнах хора със силна вяра, но те нямаха Великата Преданост. Те вече бяха провалени.“ „Целта не е да победиш враговете си, целта – казва Мусаши – е да победиш дявола в себе си.“
Аум