Върховният дълг на едно същество със съзнание и дух, това е да може да се срещне със своето истинско аз, за да може да узнае  своите отговорности и своето величие.

Всеки психиатър знае, че вродените идеи на човека се разкриват във психозата.

В живота ние сме лицемерни, но когато се разболеем от психическа болест психиката която е била затворена от лицемерие и условонсти изведнъж се разгръща и ние виждаме същността на душата - вродените идеи за величие и това че всеки човек се чувства призван да извърши някакъв голям подвиг.

Защото всеки идва на тоя свят с някаква абсолютно неповторима мисия.

В съвременния свят ние живеем далече от себе си...

Малцина могат да преодолеят тази цивилизационна смет, която е закрила нашия истински образ.

Трябва да умеем да заставаме срещу огледалото на вселената.

Ад е живота на всеки, който не е успял да се срещне със своето признание.

Ад, гланциран с милиони съблазни, мимолетни удоволствия, консумации, но когато човек остане сам със себе си, осъзнава своята вътрешна тревожност.

Как да се срещнем със своето богоподобие?

Изисква се голям кураж, твърдост, самовъзпитание и решимост ...

Необходимо е да се научим на баланс между общуване и самотност.

Ние се срещаме за да можем да обменяме душите си, но ако след това не останем сами, образите, които сме получили не могат да израснат в нас и да изкристализират...

Това видео ще отговори и на още много въпроси:

Какво е истинското призвание на всеки човек, независимо от дарбата?

Кое ни отдалечава от призванието?

Затрупани ли сме с информация, която уеднаквява?

Подтиска ли съвременното обществото нашето вродено величие, внушава ли ни посредственост?

Защо си въобразяваме, че светът е обикновен, познат и банален? 

Забелязваме ли божествената му същност или сме я закрили с ползата, която извличаме от нещата?

Как да дереализираме света?

Източник: Видео от Портал12